Четвъртък, 19 Октомври 2017

„Възкръсват бавно в морна памет случайно срещнати жени…”

Пет стихотворения от най-нежния лирик в българската поезия Николай Лилиев, поел към вечността на 6 октомври 1960 г.

„Живот признай го сам и стига сълзи рони на тоя свят любов щастлива няма…”

Три стихотворения от френския поет и романист Луи Арагон, роден преди 120 години, един от най-видните представители на дадаизма и сюрреализма

„Кога се смръзне жарка кръв в гърди ми, кога от смърт аз бъда покосен…”

Преди 101 години Димчо Дебелянов е покосен от вражески куршум на фронта.

„Нужни са ми сенките на цялото човечество!”

Три стихотворения от Константин Павлов, девет години след като си отиде от нас

„Само плодни дървета се брулят. Безплодните – не.”

Роденият преди 8 века Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми, по-актуален от много съвременни поети