Сряда, 13 Ноември 2019

„След любовта на устните остава металният вкус на несполуката…“

След любовта за всеки от нас остават хиляди различни неща, но обединени от едно единствено нещо – липсата й. Болката или облекчението? Но продължаваме…

„Зло е това, което разделя хората”

Антон Дончев вероятно неслучайно е роден на Кръстовден, той е от писателите, които въздвижават духовното над нашия народ и в най-разделните времена, за да прогонят злото

Сега я имаш! Сигурността, която винаги си искала!

Всъщност сигурността ли е изгубеният рай, към който се стремим? Или пътят към ада наистина е постлан с добри намерения…

Не използвай тялото или емоциите на друг човек като място, където трупаш собствените си несбъднати копнежи

Дали го правим често? Дали не даваме прекалено много, за да запазим човека до себе си? Дали броим катастрофите в живота си? Интересно…

Луксът не е бельо, червило, ресторанти и високи токчета

Има едни такива керамични таблички с изписано на тях „Осигури си лукса, другото само ще дойде“. А какво точно е луксът? Ето един от отговорите

„Навсякъде Вертер умира млад. У нас той страда до дълбоки старини.“

Едно есе от родения на 9 септември 1941 г. Станислав Стартиев, който няма нужда от представяне, но ние имаме все по въпиеща необходимост да го препрочитаме

„Ти ме нарече Време. И ми се иска да вярвам, че моето време за теб е било... слънчево.“

На всички ни се иска да бъдем поне веднъж и поне за един човек най-слънчевото време в живота му