Петък, 24 Май 2019
Радой Ралин, липсваш!

Радой Ралин, липсваш!

Авторът на „Люти чушки” почина на днешния ден преди 12 години

 

Липсва ми Радой Ралин! Почти всеки ден минавам покрай столичния хотел „Плиска”, но вече 12 години не мога да го срещна, да се спрем и да ми каже някоя смехория. Само паметникът му – с разперени ръце и припкащо до него коте, стои на пост пред някогашното кино „Изток”, за да напомня, че сатирикът е жив. Жив е с афоризмите си, с епиграмите си, с невероятната си мъдрост и смеха, с които даряваше всички не само в книгите си, а и в тролеите и автобусите, по улиците…

Липсва ми Радой Ралин! Сигурно не само на мен. Опитвам се да си представя какво би родила пиперливата му мисъл днес за кандидат-президентското надлъгване, за разединените/обединени партийни коалиции, за шикалкавенето „Белене”, за депутатското надскачане, за лесничеите и джиповете, за европейското лицемерие, за „Брекзит” и българите, за бежанците, терористите, превратите…

За всичко имаше мъдри слова бай Радой! И затова не харесвам, когато го наричат „българския Езоп”. Той е Радой Ралин. Неповторимият. Едър, с разпилени коси, с неизменна чанта, преметната през гърдите, с вечно смеещи се очи (макар и сълзящи през последните му години) и характерен глас, който „драска” слуха ми и днес.

Нека си припомним част от огромното творчество на сатирика, който си отиде на 21 юли 2004 г.:

 

АФОРИЗМИ И ЕПИГРАМИ

„Най-лесно се приспива с перспектива!”

„С щикове може да управлява и едно магаре.”

„Тоз, който падне в бой за свобода – не умира, а не му увира главата.”

„Простакът, ако се изявява в чужбина, не издава ли държавна тайна...”

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен!”

„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение.”

„Дошло е едно време, нито да те спират, нито да те започват…”

„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни…”

„Един народ не бива да бъде безкрайно голям – ще му се разсее националното съзнание.”

„Единствената безспорна истина са некролозите.”

„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации.”

„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна.”

„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си!”

„Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко.”

„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни.”

„Революцията е една премиера. После спектакълът пада.”

„Роднинството е тоталитаризъм – нямаш право на избор, но е истинско и вечно!”

„Търпението е незабележима форма на гниенето!”

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш – ще й станеш досаден.”

„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега засега си остава простака.”

Из “ЛЮТИ ЧУШКИ”

(Сборникът с епиграми на Радой Ралин и илюстрации на Борис Димовски излиза през 1968 г. и предизвиква гнева на партийната номенклатура, която пише: „…В книгата се съдържат несъстоятелни обобщение и клевети по адрес на нашата социалистическа действителност, срещу политиката на БКП… Книгата е вредно произведение… Налагат се срочни мерки за подобряване цялостната възпитателна работа сред художественотворческата интелигенция, издателските и журналистическите кадри…” Всички „Люти чушки” са иззети от библиотеките и изгорени в пещите на Полиграфическия комбинат. Запазват се обаче екземпляри, тайно изнесени в чужбина, и сборникът се появи отново на бял свят през 1990-а).

 

ПОЕТИ, ПАЗЕТЕ СИ ПЕГАСИТЕ!

Ако коня ти е слаб,
не прескачай с него трап.

АХ, ТЕЗИ СЛАБОСТИ!

Ръцете му слаби,
ала знай да граби.

СЛАДКОПОЕН

Добре ми е, на добре отивам,
често на сметта поспивам.

ПОСТОЯННО-ОСНОВЕН КАПИТАЛ

Кой душа не продава,
той имотен не става.

ИДЕАЛ

Борили се два сокола
за една соколка гола.

ПРИНЦИП ВЕКОВЕН

Всеки се бие,
за да добие...

МЕЖДУНАРОДНА СРЕЩА
НА ДОБРА ВОЛЯ

Ако да се ненавидиме
барем да се видиме.

ХАЙДЕ, НАШТЕ! ЯЖТЕ ЛЮТИ ЧУШКИ!
СТИГА СМЕ СИ ПРАВИЛИ ОГЛУШКИ...
ЛЮТИ ЧУШКИ НЯМА И ЗА СЕМЕ!
НИЩО... И ТОВА ЩЕ ПОНЕСЕМЕ!

Паметникът на Радой Ралин пред някогашното кино "Изток", дело на скулптора Георги Чапкънов

А ето и прочутото Радой-Ралиново

БЕЗГЛАГОЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапал,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.

Е, не ви ли липсва Радой Ралин?! Ако да и имате път към хотел "Плиска", приближете се до паметника и кажете "здрасти" на автора на "Люти чушки". Хлапетата често го правят. Може би защото сатирикът носеше душа на вечен хлапак... 

 

Виолета Цветкова, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)