Четвъртък, 21 Ноември 2019
Пол Валери: Любовта е да бъдем глупави заедно...

Пол Валери: Любовта е да бъдем глупави заедно...

Избрани цитати от големия поет и писател, напуснал живота на днешния ден преди 71 години

 

Пол Валери (Амброаз-Пол-Тусен-Жул Валери), френски поет, прозаик, литературен критик, философ, теоретик на изкуството, е роден на 30 октомври 1871 г. в град Сет, департамент Еро, пристанище в Лионския залив (средиземноморското крайбрежие) в семейството на корсиканец - митнически чиновник и майка от Генуа, дъщеря на италианския консул във Франция. Детството и младостта му преминават в Монпелие, голям град, недалеч от Сет. Учи в колежа на Сет, завършва право в университета на Монпелие. През 1890 г. се запознава с начинаещия писател Пиер Луи, който го въвежда в литературните среди.

От 1892 г. живее в Париж. Там известно време е близък до кръга на поета Стефан Маларме. Работи като чиновник в службата по печата на Чартърната компания, в Министерството на войната, в бюрото за артилерийски материали и най-дълго - в агенция „Хавас”, до 1922 г. Публикува от студентските си години, но професионално се занимава с литература от края на 20-те години на миналия век. През 1924 г. пътува из Европа, изнасяйки лекции. През 1925-1930 г. участва в работата на международната комисия за интелектуално сътрудничество към Лигата на нациите (ОН), в която от 1936 до 1939 г. ръководи постоянен комитет за изкуство и литература. През 1931 г. основава Международен колеж в Кан, действащ и досега. Застава начело на създадената за него в Колеж дьо Франс катедра по поетика. Ректор на Средиземноморския научен център в Ница. По време на Втората световна война е снет от някои от тези длъжности, но продължава да работи и публикува. През януари 1941 г. в окупираната от нацистите Франция произнася реч във Френската академия за току-що починалия Бергсон. Тази му постъпка е възприета като акт на мъжество от европейската интелигенция. Автор е на поетичните книги „Младата парка” (1917), „Албум стари стихове” (1921), „Очарования” (1922), „Моят Фауст” (драматична поема, незавършена., публ. 1941). Изключителен майстор на френския стих, следващ музикалната традиция на символизма, а по-късно на неокласицизма. Оставя 257 „Тетрадки”, водени от него в продължение на 51 г. Автор е на книгите „Въведение в Метода на Леонардо да Винчи” (1895), „Вечер с господин Тест” (1896), „Кризата на духа” (1919), „Поглед към съвременния свят” (1931), както и на много лекции, статии, есета. Носител на всички степени на Почетния легион. Носител на испански, полски, гръцки и други ордени. Доктор хонорис кауза на университетите в Оксфорд и Коимбра. Член на Френската академия (1925), на Лисабонската академия на науките, на Националния фронт на писателите (Front national des Ecrivains). Председател на Пен-клуба (1924-1934). Умира на 20.07.1945 г. в Париж. По настояване на генерал Де Гол му е устроено национално погребение пред двореца Шайо. Погребан в гробището на родния си град. У нас са издадени книгите му „Човекът и раковината” (1988), „Очарования” (1996), „Поглед към съвременния свят” (есета, 1997), „Реч за естетиката и други есета” (2011) и др. На български език стиховете му са превеждани от Кирил Кадийски, Пенчо Симов, Коста Бенчев и др.

Пол Валери умира на днешния ден през 1945 година в Париж.

 

Представяме ви избрани цитати на френския автор:

„Ако не могат да атакуват мисълта, атакуват мислителя.“

„Богословието си играе с истината като котка с мишка.“

„Властта губи своето очарование, ако с нея не се злоупотребява.“

„Войната е начинът съвършено непознати хора да се убиват един друг за славата и благото на други хора, които отлично се познават един друг, но не се убиват.“

„Гений е този, който прави и мен самия гениален.“

„Историята е наука за това, което вече го няма и няма да го има.“

„Никога не съдете за човека по неговите приятели. У Юда те са били безупречни.“

„Някои теолози могат да ни накарат да заподозрем, че Бог е изглупял.“

„Простото е винаги лъжливо, а сложното е безполезно.“

„Рекламата е тази, която наскърбява взора ни, фалшифицира епитетите, разваля гледките, покварява всяко качество и всяка критика.“

„Сериозният човек има малко идеи. Човекът с множество идеи никога не е сериозен.“

„Умна жена е тази, в чиято компания можеш да се държиш колкото си искаш глупаво.“

„Умът подхвръква от глупост на глупост, както птицата от клонка на клонка.“

„Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.“

„Любовта е да бъдем глупави заедно“.

„Ако двама се разделят гневни, значи тях ги свързват твърде близки отношения.“

„Величието на поетите е в умението им точно да улавят с думи онова, което само смътно подозират с разума си.“

„Избери си жена, която не вярва на това, което вижда.“

„Определението за прекрасното е много просто: това, което ни довежда до отчаяние.“

„Чудесата свидетелстват за презрението на Бога към човешкия разум.“

 

Биографична справка: literaturensviat.com

Димитър Янков, AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)