Сряда, 20 Ноември 2019
Аплодирайте силата на живота!

Аплодирайте силата на живота!

Добромир Банев с един особен поглед за смисъла на ръцете

 

„Един особен поглед“ е роман на Джеймс Олдридж. В него авторът разказва историята за приятелството между Ърнест Хемингуей и Ф. С. Фицджералд. Животът е пъстър, а когато става дума за отношенията между тези двама велики мъже в литературата, става буквално изумителен - като през калейдоскоп в детски ръчички. Изкуството винаги придава вкус. То не просто отразява самия живот, но често определя посоката, която животът поема по пътя си.

Две трагични събития отново разтърсиха света. В Ница някакъв ненормалник прегази десетки хора и уби много невръстни деца, а Турция се прости със стотици избити след неуспешния опит за преврат в страната. Такива неща се случват все по-често. Ние не сме застраховани нито от тъгата, нито от агресията. Сами обричаме себе си на съществуване в страх и несигурност.

Снощи се замислих, че наистина всяко нещо има своите две страни. С откриването на електричеството изобретихме електрическия стол и електрошока. Крачката между психологическия проблем и психиатричното състояние е само една диагноза.

Но и друго ми направи впечатление. По времето на метежа в Турция диригентът Здравко Лазаров дирижира "Отвличане от Сарая" в градините на Сарая. За преврата всички разбират по време на второто действие. „Един прекрасен оркестър започва да звучи като развален грамофон и десетките му очи през сълзи да молят за финален акорд“, пише той във фейсбук. „Някак си дойде краят на това действие, заглушен от рев на хеликоптери и изтребители. Никой не знаеше как да реагира.“ Но финални акорди все пак има. Музиката е по-силна от тътена на бомбите.

Само часове преди това се случи трагедията в Ница. Тя съвпадна с театралния фестивал в Авиньон. Ръководството на фестивала излезе с призив никой да не се предава пред лицата на тези, които искат да ни принудят мълчим. Вместо едноминутно мълчание, те призоваха присъстващите да аплодират силата на живота. Защото той ще продължи, независимо от всичко.

Децата, които днес държат в ръцете си калейдоскоп, утре ще се научат да ръкопляскат, сигурен съм. Животът трябва да бъде приветстван! Ръцете са за ръкопляскане, не за натискане на спусъци. И никой няма да може да „развали кротката дрямка на котките и чайките по покривите“...

 

Добромир Банев

Източник: big5.bg

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)