Вторник, 25 Юли 2017
Хайнрих Бьол: На земята всички ние сме в една чакалня...

Хайнрих Бьол: На земята всички ние сме в една чакалня...

Избрани цитати от носителя на Нобелова награда за литература

 

Хайнрих Бьол се ражда на 21 декември 1917 г. в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно устоява да не бъде включен в редиците на Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма. Той е сред най-влиятелните немскоезични автори след Втората световна война. Творчеството му е преведено на над 30 езика, включително български. У нас са публикувани книгите му „Възгледите на един клоун“, „Групов портрет с дама“, „Затворен в Париж“ и др.

През 1972 г. Хайнрих Бьол получава Нобелова награда за литература (последният немец, лауреат на наградата, е Херман Хесе, 1946 г.). За творчеството си удостоен и с престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на град Кьолн, като през 1985 г. родният му град учредява в чест на писателя наградата "Хайнрих Бьол" за изтъкнати постижения в областта на немската литература. Умира на 16 юли през 1985 година.

 

Представяме ви избрани цитати от Хайнрих Бьол:

„Аз съм клоун и събирам моменти.“

„Колкото и да е странно, аз харесвам вида, към който принадлежа: хората.“

„Семейство без черна овца не е нормално семейство.“

„Чувствата могат да убиват силни неща като любов и омраза.“

„Човек трябва да стигне прекалено далеч, за да разбере колко далеч може да стигне.“

„Когато получих Нобелова награда си казах, че тя не ме прави нито по-умен, нито по-глупав.“

„Тук, на земята, всички ние сме в една чакалня.“

„Приемам живота такъв, какъвто е, и не забравям канавката.“

„Аз съм копеле, но си имам извинение – чувствам се ужасно.“

„Трябва да правя това, което ми харесва – в противен случай се разболявам.“

„Отнасяме се към любовта като към искра, а тя всъщност е динамит.“

„Артистът е като жена, която не може да прави нищо, освен да обича, но се предава пред всеки глупак.“

„Ако нашият век заслужава име, то би трябвало да се казва Век на проституцията. Хората свикват с курвенския речник. Веднъж срещнах Зомервилд след една такава телевизионна дискусия („Може ли модерното изкуство да бъде религиозно?“) и той ме попита: „Добре ли бях? Харесах ли ви?“, буквално въпроси, каквито задават курвите на клиентите си. Трябваше само още да каже: „Препоръчайте ме на други…“

„Една жена може толкова много да изрази или да изиграе с ръцете си, че мъжките ръце ми изглеждат като залепени пънове. Мъжките ръце са за ръкостискане, за побоища, естествено за стреляне и за подписване. Стискане, биене, стреляне, подписване на безкасови чекове – това е всичко, което могат мъжките ръце. И естествено: да работят. Женските ръце почти вече не са ръце, все едно дали мажат масло на хляб, или отместват коси от челото. Нито един теолог не е стигнал до тази идея, да произнесе проповед за женските ръце в евангелието – Вероника, Магдалина, Мария и Марта – все женски ръце в евангелието, които са проявявали нежност към Христос…“

 

Димитър Янков

AFISH.BG

Оставете коментар

Свързани статии (по етикет)