Петък, 20 Април 2018
Нека бъда твоята есен...

Нека бъда твоята есен...

Поезия в събота вечер със Станка Пенчева (09.07.1929 – 27.05.2014)

 

НЕ МОЖАХ ДА БЪДА...

Станка Пенчева

 

Не можах дa бъда

твоята пролет:

друг окърши клоните нацъфтели.

Не можах да бъда

твоето лято:

друг се къпа

в реките горещи и бели.

Нека бъда твоята есен!

Ще тежа във ръцете ти, златна и зряла,

ще се стича в сърцето ти моята сладост

и кръвта ти ще стане

вино есенно, младо.

Дрехата си ще ти постилам

като жълта, затоплена шума

и укротена, и намилвана,

до теб ще лежа безшумно.

Няма да има пролетни мълнии,

юлски горещници няма да има:

със кротка нежност ще те изпълня,

с ябълков дъх и със нещо без име.

Сякаш с леки есенни паяжини

ще те оплета целия…

И една сутрин ще видиш смаян:

сняг е паднал.

И ние сме побелели.

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)