Сряда, 23 Октомври 2019
Емил Чоран: Бог избира всичко за нас - дори и вратовръзките, които носим

Емил Чоран: Бог избира всичко за нас - дори и вратовръзките, които носим

Избрани цитати от румънския философ и есеист, напуснал нашия свят на 20 юни през 1995 година

 

Емил Мишел Чоран (на румънски: Emil Cioran, на френски: Émile Michel Cioran) е румънски философ и есеист. Прекарва по-голямата част от живота си във Франция (от 1937 г.), живеейки в Латинския квартал на Париж. Принадлежи към групата известни представители на румънската емиграция като Мирча Елиаде и Йожен Йонеско.

Емил Чоран е роден на 8 април 1911 година в семейството на православния свещеник Емилиан Чоран и Емилия Чоран, по баща Каманичиу, в селцето Рашинари, край град Сибиу, Трансилвания. Майка му призхожда от дребен аристократичен род. Учи в гимназия в Сибиу, а през 1928 г. заминава да следва философия в Букурещкия университет. Към началото на 30-те години се утвърждава като един от талантите на румънската литература. През 1933 г. специализира в Берлинския университет. Пише първата си книга Pe culmine disperǎrii (По върховете на отчаянието) в 1934 г. За кратко е гимназиален учител по философия в Брашов (1936-1937 г.), а през 1937 г. получава стипендия, за да замине във Франция и напише там своята докторска теза. Дисертацията така и не бива написана - вместо това Чоран пътува из страната и усъвършенства своя френски.

След Втората световна война решава да остане окончателно във Франция, вместо да се завърне в родината. Спечелва си неприязънта на комунистическата власт - творбите му биват забранени в Румъния и въобще в Източна Европа. Издава първата си френска книга Précis de décomposition (Наръчник по разложение) при издателство Галимар в 1949 г. Поддържа силна връзка с другите известни представители на румънската диаспора в Париж - Йожен Йонеско и Мирча Елиаде. Дълго време не бива признат и остава в сянката на други фигури от френския интелектуален живот, като Жан-Пол Сартър и Албер Камю. Добива популярност едва към края на живота си, получавайки достойно признание като една от големите фигури във френската и румънска култура на 20 век. Умира на 20 юни през 1995 г. в Париж, след продължително заболяване от алцхаймер.

За Чоран е характерен фрагментарният стил - неговите книги се състоят главно от кратки есеистични текстове и афоризми. Влияние върху нагласата му оказват философи като Фридрих Ницше и Лев Шестов, при все че в късните си текстове се отрича от философките дирения и проявява влечение към френските моралисти от 17 век.

На български език са издадени „Шемет на скептицизма“, „История и утопия“, „Изкушението да съществуваш“, „Сълзи и светци“, „Наръчник по разложение. Признания и проклятия“...

 

Представяме ви избрани цитати на Емил Чоран:

„Аз, разбира се, не правя нищо. Но виждам часовете да отминават – то струва повече от това да се опитвам да ги запълвам.“

„Ако Адам беше щастлив в любовта, сигурно щеше да ни спести Историята.“

„ Ако Ной притежаваше дара на пророк, сигурно би издънил ковчега.“

„Ако нямах свободата да завърша живота си чрез самоубийство, щях отдавна да съм се застрелял.“

„Вярвам в спасението на човечеството, както и в бъдещето на цианкалия.“

„Една религия си отива едва когато нейните противници се опитват да запазят целостта ѝ.“

„Изглежда, че ползата от паметта е само една – дава ни възможност да съжаляваме.“

„Историята е динамизмът на жертвите.“

„Като човек, роден на този свят с обикновена душа, аз си поисках друга душа – от музика – и така започнаха моите невъобразими мъки...“

„Музиката е пристан за изпепелените от щастие души.“

„Наблюдавам с ужас как омразата ми към хората отслабва, а тя бе последната ми връзка с тях.“

„Открай време Бог избира всичко за нас - дори и вратовръзките, които носим.“

„Продължаваме да обичаме. Все пак! Да това „все пак“ покрива Безкрая.“

„Самотата ме изпълва до такава степен, че и най-незначителната среща е изпитание за мен.“

„Светът не е нищо друго, освен едно вездесъщо Никъде. Ето защо никога не можеш да потеглиш нанякъде.“

„Упадъкът на паметта те прави метафизик.“

„Циганите са наистина избран народ. Те не носят отговорност за никое събитие, за никоя институция. Техният триумф се дължи на старанието нищо да не основават и за нищо да не се грижат.“

„Човек – това вечно недоволно животно. Всяка негова дума или жест имат стойността на симптом.“

„Човек забравя болката, но никога унижението.“

 

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)