Неделя, 08 Декември 2019
Сега я имаш! Сигурността, която винаги си искала!

Сега я имаш! Сигурността, която винаги си искала!

Всъщност сигурността ли е изгубеният рай, към който се стремим? Или пътят към ада наистина е постлан с добри намерения…

 

Надуших я в новата ти страна. Спомняш ли си, когато преди много години ми казваше, че с него си изгубила три години и половина от живота си! Ставаше дума за онзи младеж, който не те заведе пред олтара.

Беше гениален пияница и чаровник, на когото заради усмивката прощаваха и двудневно закъснение за среща. Тогава се питах как е възможно да изгубиш три години и половина от живота си? Дори в затвора годините не са изгубени. Не е възможно да ги изгубиш, дори да ти се иска. Може да се изгуби само надеждата.

Разказваше ми още, че ти е писнало от такъв начин на живот и че искаш сигурност, защото самата ти се чувстваш несигурна; казваше още, че вие двамата, дето толкова си приличате, просто се унищожавате един друг. Трябваше ти някой солиден, сигурен, някой, който да те закриля. Сигурност! Ето сега я имаш. И тази сигурност вече ти излиза през носа, през ушите, през всяка пора. Докарва те до лудост!

Имаш си мъж, който не пие, не пуши и не говори много, но пък е верен и сигурен.По професия е анестезиолог. Първо тебе упои. В клиниката го уважават и очакват един ден шефът му, доктор Хенке, да го направи свой съдружник.

Всички мислят, че е швейцарец по рождение – толкова е акуратен, а това тук е най-големият комплимент, който може да получи някой варварин от по-несретната част на Европа. Ти чака дванайсет години, докато получиш швейцарско гражданство. За да станеш югославянка, ти бяха достатъчни само девет месеца в майчината утроба!

“Тя живее в Швейцария и всичко й е идеално уредено…” – чуваш шушукането зад гърба си, идвайки в Белград. Но ти си знаеш колко ти струва това. Единайсет месеца живееш като в аквариум без вода, за да дишаш през единия месец у дома.

Как си, Снежана? Прищя ли ти се да се скараш като хората с някого, да изпонатрошиш чиниите, да запееш, докато миеш прозорци, да поискаш кафе или олио назаем от комшията, да ядеш динята без нож и вилица и да си изплакнеш пръстите в реката?

Знам, най-тежки са вечерите у доктор Хенке и жена му. Трябва да бъдеш любезна, докато следят как се държиш: става ли от тебе добра швейцарка? Фондюто се точи по вилицата като дългите досадни вечери, когато се говори само за общи места, за времето и децата.

Спомняш ли си нощта, когато двамата с гаджето ти се сбихте пред Двата елена, защото той се правеше на идиот? Да можеше анестезиологът поне веднъж в живота си да се видиоти! Да се разкрещи! Да се разпсува! Да покаже, че е жив поне мъничко! Как мислиш – един бой би ви се отразил добре: само да се прочисти въздухът, да експлодират натрупаните, но премълчани неща, които нагнетяват тишината и зреят като червясал рокфор.

Хайде, изхвърли телевизора през прозореца! Надуй грамофона до дупка! Какво губиш? Сигурността? И без нея може да се живее чудесно. Бъди смела и рискувай!

Снежанке, какво правиш сред тези джуджета?

69868312 2002935806518112 2946174121391685632 n

© Момо Капор: „Рай“

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)