Петък, 19 Юли 2019
„Търся думата, която би ме намерила…”

„Търся думата, която би ме намерила…”

Три стихотворения от швейцарската поетеса, белетристка и есеистка Ерика Брукарт, удостоена с редица престижни награди, чиито основни теми са любовта, раздялата и смъртта – теми, които вълнуват всички поетични души

 

МЕЖДУВРЕМЕННО

Търся думата,

която би ме намерила.

Всяка дума е мярка за разстояние,

което не преодолявам с думи.

Безмълвно се уча да слухтя.

Слухтенето е разговор с мълчанието.

Стиховете са степени на мълчанието.

ИСТИНАТА

Не се приближавай много до нея,

тя може да те заслепи

с едничък лъч, който за миг

да прегори всичките ти

предпазители.

Не очаквай от нея присъда.

Развява тя знамето и на двата лагера.

До Страшния съд ще се протака

процесът, в който ще те въвлече.

Тя е съставена от частици,

прикрити от понятни неща,

от лесни за доказване факти.

Пристига без знак, като въздух -

появява се и, веднъж раздвижена,

събаря сградите, в които

трупаме нейните променливи

изображения.

На първо място

смъртоносната истина.

Съгласно едно стародавно вярване,

злото, в съюз с нея,

се приема като изцеление.

ARCANUM*

Паякът обвива своята плячка.

Човекът обяснява на човека войната.

Древни сили упражняват насилие,

потопът съска в прометеевия огън,

бушува от демони оскверненият въздух.

Млечният път е шев

в плаща на чуждостта.

Той още веднъж ме обгръща.

С моите фасетъчни очи се оглеждам.

Полагам косата си под луната

и едната длан в другата.

Това було, този шлем

не желая повече да надявам.

Да, искам да казвам, и: Не.

Една кучешка глава търси коляното ми.

Едно дете ме допуска в играта си.

Не желая да безпокоя боговете.

Живея.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

* Arcanum - Загадка (лат.) - Б. пр.

AFISH.BG