Петък, 19 Юли 2019
„Не бяха ли повечето бракове смесица от разтърсваща тревога и щастливо удовлетворение?”

„Не бяха ли повечето бракове смесица от разтърсваща тревога и щастливо удовлетворение?”

Откъс от романа на една от кралиците на криминална и детективска литература Патриша Хайсмит „Намерена на улицата”

 

Депресията го връхлетя внезапно като тъмна сянка, от която не можеше да се отърси, задъхана го преследваше с темпа на учестените му стъпки. Бе настъпил един от онези моменти, продължаващи понякога с часове, когато чувствуваше, че той и Наталия всъщност не си принадлежаха истински, че и най-слабия трус помежду им можеше да ги раздели завинаги. Мисълта за това го съсипваше, тъй като чувствуваше, че Наталия е единствената жена, в която щеше да е влюбен вечно. Можеше да си представи да се влюби малко в някое друго момиче, дори да се ожени за него — макар и това да не бе от най-щастливите мисли — но знаеше, че това ще е нещо второстепенно, несравнимо с любовта му към Наталия.

Или напразно се самоизмъчваше? Не бяха ли повечето бракове смесица от разтърсваща тревога и щастливо удовлетворение? По-различен ли бе от останалите или споделяше общата участ на всички — млади или на средна възраст, дебели или слаби, богати или бедни?

© Превод от англиски: Алена Ликова, Емил Орманов

AFISH.BG