Неделя, 08 Декември 2019
„Заплачеш ли, когато свечерява, оплаквай живите на тоя свят…”

„Заплачеш ли, когато свечерява, оплаквай живите на тоя свят…”

Две стихотворения от родоначалника на гръцкия сонет Лорендзос Мавилис (6 септември 1860 – 28 ноември 1912)

 

ЗАБРАВА

Щастливи са умрелите, че те забравят
горчивия живот… О, пред нощта
не ги оплаквай никога - не трябва,
каквато и да е във теб скръбта.

Душите жадни стигат бреговете
на чистата забрава и захлас.
Водата ще размъти неусетно
сълзата, капнала за тях тогаз.

От нея ако пият те отново,
ще си припомнят миналия яд
и мъки - спящи в тях като олово.

Заплачеш ли, когато свечерява,
оплаквай живите на тоя свят -
те искат, но не могат да забравят!

 

КРАСОТА

По пътищата без усмивки гледат,
като във ад се мъчат и потят
занаятчии, продавачи бледи
и всички те - макар в различен кът -

печалби смятат и броят монети.
Но ти, девойче, със невинен лик
минаваш след училище и ето,
че те оставят всичко друго в миг.

Далеч от разцъфтелите градини,
от музите неозарени - те
забравят ниски грижи и години,

с надежда те следят и те обичат,
а шепотът им радостен расте:
- Света Мария да е с теб, момиче!

© Превод от гръцки: Димитър Василев

AFISH.BG