Понеделник, 22 Юли 2019
„Душата ми разпери крилата си и тя…”

„Душата ми разпери крилата си и тя…”

Три стихотворения от немския поет Йозеф фон Айхендорф, един от най-значимите представители на късния романтизъм

 

СВЕТЛИНАТА НА СВЕТА

Тъй тихо е сред полята,
Градината вехне в повей студен,
Долавям как с шепот падат листата,
Земята спи — аз съм тъй уморен

Треперят в гората и шума, и звяр,
Аз мръзна, ах, вече съм стар,
Сняг ще посипе планинския гръб,
Ще скрие градината, мене и всичката, всичката скръб.

 

ЛУННА НОЩ

Небето разцелува
смълчаната Земя,
та него да сънува
сред звездната тъма.

Ветрецът над полята
люлееше жита,
шептеше с глас гората,
тъй тиха бе нощта.

Душата ми разпери
крилата си и тя
и сякаш път намери,
към къщи полетя.

 

УЧАСТТА НА ПОЕТА

За всички с радостна омая
в сърцето трябва да възкръсвам.
За всички трябва да страдая,
за всички трябва да разцъфвам,
ала дадат ли цветовете плод,
ще съм забравен в земния живот.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

AFISH.BG