Вторник, 16 Юли 2019
„Тъй рече Маргарита, сякаш отбрули думи подредени…”

„Тъй рече Маргарита, сякаш отбрули думи подредени…”

Рецензия в ритъм и рими от Димитър Христов, написана след премиерата и прочита на книгата на Маргарита Петкова „Тъй рече Виктор“

 

ТЪЙ РЕЧЕ МАРГАРИТА

Тъй рече Маргарита, сякаш отбрули думи подредени

на бремето под похлупака или под шапките на гении.

И заприиждаха красавици – кокетки с неизвестни сметки,

и трижди вдигахме наздравици, докато жаждата омекна.

В миг микрофонът се провикна към ситата тълпа от зрелища,

а някой шепнеше молитва и постепенно се усещаше,

че става нещо интересно, неясно и неординерно,

но пипалата на протеста отрязал беше някой вчера…

До днеска бяхме се надявали: ще дойде Маргарита с Виктор,

а сякаш яхаха ни дяволи, но ние пък им бяхме свикнали.

И тъй поглъщахме поезия, и тъй назад не ни се тръгваше,

че искахме да се поглезим с представата за свойта същност.

Така и не видяхме Виктор, но Маргарита го цитираше

съвсем изкусно, неприкрито, докато ни дрогира с лирика.

Когато бавно изтрезняхме, със чук ни спука махмурлука

и бяхме ли, или не бяхме, но пяхме с Маргарита тука…

Какво ли чувство предизвиква в нас виртуозната усърдност:

цитира Маргарита Виктор, а той бил тук, не си е тръгнал,

защото себе си познава и предпочита с Маргарита

да разгадава хорски нрави, съдби, любови, страсти скрити…

Кой там във мрака рецитира, или цитира стих, обаче

палачът с лунната секира екзекутира вещо здрача

и Виктор кротко акустира в сърца заспали, в бледи вени –

тъй рече Маргарита: Виктор съм аз, но той е в неведение.

Поезията прави чудо, сънуваш я, а тя скитосва –

сънува те, а ти се будиш със безответните въпроси:

коя е Маргарита, кой е избраникът от нея – Виктор –

и отговаряш си спокойно, че господинът не е никой,

напротив, той е много някой и няма как да бъде скрито,

и няма как да не отгатнеш, не друг цитира Маргарита –

самоцитира се, но иска да бъде него, мен и всички,

това ни прави много близки със Виктор, сякаш си приличаме.

… И тъй, и тъй, и тъй нататък – поетът трябва да е кратък,

със къси стихове той може светът в дланта ни да положи.

© Димитър Христов

© Снимка: Ивелина Чолакова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)