Сряда, 14 Ноември 2018
„Но защо си, животе, тъй красив! Но защо си, животе, тъй кратък...”

„Но защо си, животе, тъй красив! Но защо си, животе, тъй кратък...”

 

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Калин Донков

 

БЕЗГРИЖНА ЕЛЕГИЯ

Зеленият звук на съмването. На клетките ясният глад.
Сънищата са още в нас. Заблудите имат право.
Леко: сякаш бъдещето е вече назад.
Страшно: сякаш миналото едва се задава.

Всяка вяра е сладък предсмъртен скок.
Не инфарктът и не ракът - дума ще ни задраска.
Но защо си, животе, тъй жесток?
Но защо си, животе, тъй ласкав...

Опростихме света си един и същ.
Улеснихме целувката, песента и залъка.
Но защо си, животе, тъй могъщ?
Но защо си, животе, тъй жалък...

А във мускула има прашинка взрив.
И кръвта е годна за отпечатък.
Но защо си, животе, тъй красив!
Но защо си, животе, тъй кратък...

Докато се изпълни твоят съд:
слабият да стане левент, а всесилният - беден,
ний те живеем за първи път.
Но ти си знаеш, че за последен.

© Калин Донков

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)