Сряда, 14 Ноември 2018
„Любовта връщаше на закъснялите времето…”

„Любовта връщаше на закъснялите времето…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Владимир Башев

НОЩ НАД ПЛОВДИВ

Ах, тия тепета, тия пет облака,
легнали на червените керемиди!
Ти не беше ни срамежлива, ни опака -
просто искаше никой да не ни види.

И изчезнахме в най-близкия облак двамата.
Едни стълби ни грабнаха към звездите,
а зелените шумки разбиха тайната
и със сенки затрупаха трайно следите.

Ние плувахме над града и се чуваше
как си бъбрят вечерните минувачи.
Закъсняло момиче на хазайката чукаше.
Татък глъхнеха стъпките виновати.

В дворче мъж и жена поливаха пиките
на повехнало градинско мушкато.
Стар хлебар от пещта изваждаше питките
и ги милваше като тежки монети злато.

В будна клиника пъшкаше някаква малка.
и с последни сили сънуваше пролет.
В мрака стенеше самолет и една майка
небесата проверяваше с поглед.

Накъде ме изведе? Нали трябваше
да не си навличаме лоша слава.
Ти спокойно в мойте ръце отслабваше.
Аз сияех, че си такава слаба.

И сто хиляди души ясно чуваха,
как почти над техните керемиди
двама влюбени празнично се целуваха
и се радваха, че градът ще ги види.

Любовта връщаше на закъснялите времето,
връщаше слепите самолети от полет,
извисяваше в смело растение семето,
обещаваше питки, обещаваше пролет.

И с понятна печал, че са толкова кратки
тия мигове близост, тия нощи лъчисти,
на върха ний осъмнахме като светещи капки,
като ясна роса невинни и чисти.

© Владимир Башев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)