Понеделник, 28 Септември 2020
„От такава любов имам нужда!”

„От такава любов имам нужда!”

Три стихотворения от Яна Вълчева, която спечели наградата и сърцата на публиката в Петото издание на Националния конкурс за поезия „Усин Керим” – Чепеларе, 2018

 

Яна Вълчева е на 37г., живее и твори в любимия си Бургас. Първата ѝ книга „Дишам спомени“ излиза през 2010г. Нейни стихове са публикувани в редица поетични сборници: „Приятели в поезията“, „Всичко за майка ми“, Списание „Море“. През 2017г. излиза книгата ѝ „Миг след лятото“. По четири от стихотворенията в тази книга вече има записани песни.

*

Разхвърлих този пъзел с гневен жест,
дори прокъсах няколко парчета,
и не заради чуждите мъже,
и не заради нечия утеха.
Разхвърлих го, защото не простих
безкрайното пропускане на мигове
и всеки недописан влюбен стих,
за който ти така и не попита.
Умираше душата ми по малко
след всяко неизречено „обичам те“.
И щеше да е много, много жалко,
ако не знаех, че без теб съм... ничия.
Ако не вярвах, че горя в очите ти,
едва ли щях до днес да разбера,
че всъщност в премълчаното „обичам те“
е най-неукротима любовта...

 

ЗНАЕШ ЛИ КАК

Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича!
До без дъх, до безкрайност човешка.
Всички други за теб да предричат,
че си моята пагубна грешка.
И какво като пак съм сгрешила,
щом кръвта ми е в точка ''кипене''
и усещам се истински жива
от ръцете ти нежни по мене...
Вече знаеш ли как се обича?
Всъщност знаеш - така, като тебе,
непонятно и лудо за всички,
все едно този миг е последен.
Все едно ще се срути земята,
ще изчезна далечна и чужда...
Ще ме търсиш, а мен ще няма...
От такава любов имам нужда!

ДЪЛГ КЪМ ДУШАТА

Бих искала да бъда непозната,
безименна за този грешен свят,
да не дължда услуга и отплата,
и всички чужди нужди да заспят,
да бъде като сън – за миг поне,
да чувам само своите копнежи
и вятърът далеч да отнесе
на хората безумните брътвежи.
Да бъде само моя тишината
и изгревът да бъде само мой,
и никой да не съди и пресмята,
какво съм дала, и на кой...
Бих искала да бъда непозната,
да не дължа усмивки и сълзи.
Защото всъщност само на душата
човек наистина дължи...

© Яна Вълчева

AFISH.BG