Петък, 14 Декември 2018
„Вървя във светъл унес и желая във него дълго, дълго да остана…”

„Вървя във светъл унес и желая във него дълго, дълго да остана…”

Две стихотворения от украинския поет Микола Бежан

 

ПЪРВИЯТ СНЯГ
И само твоята следа по хрускащия сняг.
Следа, от синя сянка породена.
Сърцето ми от размисли е леко пак,
безшумен сняг вали във мене.

Във чиста пелена той пак обви
страданието, болката в душата..
Но като музика изпод снега трошлив
избликва ручей и покривката отмята.

Надежда - пъпка пролетна на клонче
разцъфва в топлина, от мен измислена.
И дъжд проливен - буйно младо конче
звъни и скача по земята ни пречистена.

С дъждовни капки, обеци от сълзи
брезите бяло-розови се кичат.
Танцуват капките, надолу плъзват
и по кората във безреда тичат…

Блести снегът. Но пролетно мирише.
Снегът е млад и плахо - плахо пада.
Ти си със мен. По празничному дишаме
в градината, от светлина и песни млада.

Съзвучия като треви се сплитат.
Пътека вий мелодия лъчиста.
Действително или насън - не питам,
защото всичко, всичко днес е истина.

Аз слушам снежния кристален шепот,
повярвал във предчувствие щастливо.
Навеждам се и нежно в свойта шепа
следата ти притискам мълчаливо.

 

*

Снегът осени с благослов полето.
И светлите звезди летят по-бавно.
Прелиствам книгата световна - ето
във тишината бликват дивни тайни.

И нежен сумрак от небето пада,
сърцето гали, погледа замрежва..
Червеношийките като искри от клада
в среброто на небето са надежда.

А аз съм сам - кристалче крехко
във люлката на чудната природа.
Невидими ръце ме вдигат леко
над болки, и раздели, и несгоди…

Вървя във светъл унес и желая
във него дълго, дълго да остана.
И в снежна вечер да достигна края
на тишина добра, във приказка мечтана

© Превод от руски: Красимира Василева

AFISH.BG