Вторник, 16 Октомври 2018
„Една жена обувките събува и после бавно роклята съблича…”

„Една жена обувките събува и после бавно роклята съблича…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Маргарита Петкова

 

Тъй рече Виктор, драги Федерико*

"Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам..."

...Една жена обувките събува и после бавно роклята съблича.

Една жена косите си разпуска, отпуска се в утробата на ваната.

Не мисли за пари и за изкуство, за печката, за ин-ове и ян-ове.

Умората се вие към тавана и предпазливо в пяната се гмурва.

Жената се изправя много бавно - да не разплиска пулса си и кръвното,

да не размести чувствата и чакрите, да не одраска разума и кожата си.

Ключалката на делника прищраква, отключвайки пространства и възможности...

...Мъжът не е човек на име Уве и затова въздъхва с бавни срички:

"Ах, колко мъка, колко труд ми струва да те обичам, както те обичам..."

* Федерико Гарсия Лорка, от чието стихотворение е въздъхнатият цитат

© Маргарита Петкова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)