Вторник, 16 Октомври 2018
„Почерни го, моя мъко, бял ден да не знае…”

„Почерни го, моя мъко, бял ден да не знае…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Миряна Башева

 

ЗАКЛИНАНИЕ

Не тъгувай, моя обич,
първа и последна.
Не тъгувай и не питай,
аз не знам, не знам…
Не умирай, моя мъко,
мъко ненагледна,
няма да те дам, няма да те дам.

Тихо стъпвай, моя обич,
тихо влез при него.
Превърни деня във вечер
и нощта във ден.
Дай му снежен мраз през юли,
януарска жега,
както правиш с мен,
както правиш с мен.

Почерни го, моя мъко,
бял ден да не знае,
изсуши го с огнена ръка.
Не жали го, моя мъко,
мен жали – така е,
с мене е така.
С мене е така.

© Миряна Башева

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)