Петък, 14 Декември 2018
„Бъдете патриоти, г-да храненици, г-да паразити на държавния леш!…”

„Бъдете патриоти, г-да храненици, г-да паразити на държавния леш!…”

Авторът на пиесата „Майстори” Рачо Стоянов е и автор на великолепна оперативна публицистика, уверете се сами – сякаш този текст, писан преди 111 години, той току-що е свалил от пишещата си машинка… Е, „майстори”????

 

КРАДЕТЕ ДА КРАДЕМ!…

Един вик обхожда цялата българска земя, един бог властвува над нея, с едно верую му се кланят всички.

Крадете да крадем!…

Кражбата е бог, кражбата е олтар, капище, пред което всички трябва да прекланят колена, всички трябва жертви да пренесат.

Кланяйте се вие, които стоите по всички стъпала на държавната служба, кланяйте му се и му въздавайте чест и хвала.

Кражбата е нещо питателно, нещо, което дава охолство, доволство от живота.

Кой не краде сега, та и вие, бедни чиновници, които имате роднини министри, да не крадете, да не се пооблажите от тая манна набесна, която се пръска по нашата земя?

Превратностите на съдбата са неизброими. Днес сте тук, утре кой знае де ще ви завее вятърът; днес сте на власт, утре ще сте в опозиция; днес сте на държавната трапеза, а утре можете да изпаднете на „сухите кладенци”; днес подръка ви е всичко, а утре подръка могат да останат само дрипелите ви.

Никой не знае какво ще стане с него утре. Ловете удобните минути, предайте се на труд промишлен, откраднете, ограбете, излъжете, измамете, фалшифицирайте, бийте - сега е вашето царство, сега ви се е паднало „кьораво”.

Не вярвайте, че закон ще ви улови. Законът лови само дребните крадци, тия, които измъкват от джебовете на минувачите кесиите им, тия, които, останали гладни и несретни поради вашите големи кражби, се решават, за да утолят своя глад, да откраднат няколко картофа, няколко пиперки или един хляб.

Ах, може и законът някога да е жесток към вас. В някой момент, когато не се надявате, някой бащин и майчин ревизор, някой от вашите другари по кражба, някоя случайност, паднала неизвестно отде, могат да ви издадат, за да ви вържат ръцете и да ви подкарат към участъка.

Това е грозен край, в него има нещо трагично и ако не искате да играете ролята на трагичен герой, пазете се. Предпазвайте, предпазвайте се от всичко, което може да обърне наопаки вашия промишлен труд. Обърнете евангелското изречение за милостинята тъй: „Нека лявата ти ръка да не знае какво краде дясната”; поклонете се на тая нова максима, спазвайте я.

В името даже на благоустройството се предпазвайте. Многото открити кражби започват да тровят въздуха, атмосферата става задушлива и вие можете да докарате до такова състояние ония, от които крадете, че те ще ви възненавидят и ще ви отнемат властта.

Предпазвайте се да не ви открият и по патриотични съображения. Ние зависим от мнението, което Европа има за нас. Макар че и европейците крадат, те като всички хора виждат само лошото у нас и затова ни псуват във вестниците си. Бъдете патриоти, г-да храненици, г-да паразити на държавния леш!… Впрочем ние знаем, че вие сте патриоти, че патриотизмът е най-здравата ви религия. Нима може човек да е патриот, без да граби отечеството си? Само непатриотите не грабят.

И тъй, пазете се да не ви открият.

Но ако за зло, по случайност някаква ви открият, не бягайте в странство, както телеграфистът Константинов и другарите му. Светът е широк наистина, много по-широк от България, и вие можете за известно време да поскитате из него, но ще ви домъчнее за отечеството ви, ще ви домилее за тая дойна крава, която се нарича България, и може би ще се върнете. Тогава ще ви затворят, ще ви съставят обвинителни актове, ще стане нужда да се говорят речи и пререкания по вашата изгубена чест - ще стане изобщо нещо нежелателно, тъжно, трагично.

Никой от вас не желае това, както никой не си желае смъртта… За това намерете друг път, друг начин за избягване.

Скрийте се в някоя министерска къща!

Това е едно спасително място, тихо и надеждно пристанище.

Стражарите обикалят навън и се боят да пристъпят към вас, както вълците се боят да пристъпят край огъня.

Министерската къща е един омагьосан кръг, който не може да се прескочи от никаква власт… Министрите и къщите им закон не ги лови. Със серкме не можете улови кит….

Крийте се в министерски къщи…

Где другаде ще ви приемат като съобщници, като хора от една черга?

© Рачо Стоянов, в. „Ден”, 1907 г.

AFISH.BG