Събота, 25 Май 2019
„Ах, любовта е път между звезди и водопади…”

„Ах, любовта е път между звезди и водопади…”

Два от стоте сонета за любовта на Пабло Неруда, който вече 45 години обхожда с устни големия космос, шепнейки му своите думи

 

XII
Изцяло жена, узряла ябълка, топла луна,
от водорасли свежест, дъх от светло блато…
Каква мъгла прозрачна между твоите опори?
Каква антична нощ под сетивата мъжки?
Ах, любовта е път между звезди и водопади,
между застинал въздух и брашнени бури,
сражение между светкавици среднощни
и две тела в една-едничка лудост.
Обхождам с устни твоя малък космос,
крайбрежията и селенията твои,
в наслада се превръща детеродният огън,
пробягва пътищата на кръвта, докато
отново стане карамфил среднощен
и в сянката разцъфне мълниеносно.

© Превод от испански: Никола Инджов

 

LVI
Не те обичам аз, защото те обичам много,
от толкоз много обич обичта ми секва сякаш
и те очаквам аз, когато никак те не чакам,
и преминава моето сърце от студ във огън.

Обичам те, защото тебе аз обичам само,
и те боготворя, макар и да те ненавиждам;
като слепец да те обичам аз, без да те виждам,
това на мойта обич е мерилото голямо.

И може би на зимата сиянието бяло
със своите лъчи сърцето ми пронизва цяло
и ми открадва ключовете златни на покоя.

Във тая повест горестна умирам аз едничък
и ще умра от обич сам, защото те обичам,
защото те обичам с кръв и огън, обич моя.

© Превод от испански: Александър Муратов и Атанас Далчев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)