Понеделник, 22 Юли 2019
„Какво внезапна среща – прилича на раздяла…”

„Какво внезапна среща – прилича на раздяла…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Георги Константинов

 

ЕДИН САМОТЕН ДЪЖД

Докато се усмихна, листата пожълтяха,
безмълвно полетяха надолу, към пръстта.
Сънувам още лято, но есента ми маха
със голите си клони край мене в утринта.

Какво внезапна среща – прилича на раздяла…
Разделям се със птици, жита и цветове.
И даже паметта ми е някак оголяла -
със отлетели чувства, със бледи цветове.

Приличам на гората, в която вече няма
вълнения зелени и пърхащи крила.
И дъжд като завеса се спуска в мойта памет.
Над юнската усмивка сега трепти сълза.

Знам – пролетната обич навярно не ме помни.
И лятната ненавист докосва ме едвам…
Ръцете ми сега са ветровити клони -
разпервам ги в мъглата… И се прегръщам сам.

Мечтата ми е спомен. Животът ми е есен.
Голямата промяна настана изведнъж.
Напразно търся слънце зад облака надвесен.
И само дъжд ме милва. Един самотен дъжд.

© Георги Константинов, „Неделен човек”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)