Вторник, 13 Ноември 2018
„Приижда здрачната прохлада след всеки трепет в тоя плен…”

„Приижда здрачната прохлада след всеки трепет в тоя плен…”

Две стихотворения от френския поет Стефан Маларме, един от водещите представители на символизма в световната литература

ВЕТРИЛОТО

На госпожа Маларме

Тъй само словото го може
към небесата трепет тих
от своето изящно ложе
излита следващият стих

крило на вярна служба взето
ако крилото е това
ветрило бляскаво в което
и огледалото едва

зад теб блести (там все ще слита
преследвана до край без жал
най-дребната прашинка скрита
но хвърляща ме все в печал)

ще се възвръща тъй в ръцете
ти бързи трепетни и двете.

 

© Портрет на Стефан Маларме", худ. Едуард Мане

ДРУГОТО ВЕТРИЛО

На госпожица Маларме

Мечтателко, за да се впусна
в наслада чиста — и без път,
ръцете ти с лъжа изкусна
крилото ми да задържат.

Приижда здрачната прохлада
след всеки трепет в тоя плен,
отдръпва своята преграда
и хоризонтът впечатлен.

Замайване! Далечината
целувка дълга е, но кой
за своя — луда! — ще я смята,
ни изблик знае, ни покой.

Дали в душата с плаха рана
почувства рая, но видях:
край устните от бръчка ранна
се изцеди погребан смях.

И скиптър над реката, дивна
от здрача, в злато запламтял,
към пламъка на тежка гривна
запрати този полет бял.

© Превод от френски: Кирил Кадийски

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)