Неделя, 05 Април 2020
„Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед”

„Беше любов от пръв поглед, от последен поглед, от вечен поглед”

10 + 1 цитата от безспорно най-скандалния и най-четения роман на Владимир Набоков „Лолита”, излязъл от печат за пръв път в САЩ преди 60 години

 

„Сутринта тя беше Ло, просто Ло, на ръст метър и половина (без няколко пръста и по едно чорапче). Тя беше Долорес върху пунктира на бланките. Но в моите прегръдки бе винаги Лолита.”

„Грехът, който навремето лелеех в преплетените лозници на сърцето си, моят велик, лъчезарен грях, се сви до ядката си: до безплоден и егоистичен порок; тъкмо него зачерквах и проклинах. Можете да се гаврите с мен и да заплашвате да прогоните публиката от залата, но докато не ми затъкнат устата и не ме удушат, ще крещя за своята истина. Лудешки жадувам целият свят да научи колко обичам своята Лолита.”

„Ужасното в смъртта е, че човек е напълно предоставен на себе си.”

„Нощта. Никога не съм изживявам такива терзания. Бих искал да опиша лицето, движенията й – а не мога, защото озове ли се наблизо, страстта ме заслепява. По дяволите – не съм свикнал в компанията на нимфетки.”

„Преди още колата да спре, Лолита се гмурна в прегръдките ми. Като не смеех, не смеех да си дам воля — не смеех да осъзная, че именно това (сладката влажност, разлюленият огън) е началото на този неизразим живот.”

„Неделя. Тя е изменчива, тя е капризна, тя е непохватна, изпълнена с тръпчивата грация на палаво хлапе. Неудържимо е привлекателна от глава до пети – като се почне от готовата панделка и фибите в косата, и се свърши с малкия белег долу на стройния ѝ глезен, точно над равнището на бялото късо вълнено чорапче.”

„Какво нещо е животът! Опълчваме срещу си тъкмо онези сили на Фатума, които бихме искали да умилостивим.”

„Думата „навеки“ се отнасяше единствено към страстта ми, само към тази Лолита, която непоклатимо се отразяваше в кръвта ми.”

„Ах, мечта на моите мечти! Тя се запъти към разтворения куфар, сякаш дебнеше плячка отдалеч, сякаш в забавен кадър, вперила очи в тази далечна съкровищница върху багажната скара.(Какво й има на очите, помислих си аз, на тези големи сиви очи, да не би и двамата да сме потопени в една и съща омагьосана мъгла? )”

„Да убия нея, както някои са очаквали, не можех, разбира се. Представете си, аз я обичах.”

© Превод от руски: Пенка Пройкова, „Лолита”, изд. „Народна култура”, 1991

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)