Понеделник, 21 Октомври 2019
„Не зная колко бутилки бира изпивах докато чаках всичко да се оправи…”

„Не зная колко бутилки бира изпивах докато чаках всичко да се оправи…”

Две стихотворения от Чарлз Буковски, чието творчество със своя безкомромисен език става все по-актуално, защото проблемите, които то представя, ни заобикалят все по-плътно

 

КОМАРДЖИИ СМЕ ВСИЧКИ

понякога се измъкваш сутрин от леглото и си мислиш,
няма да го направя, но вътрешно се смееш
спомняйки си колко пъти си се чувствал така и
отиваш до банята, оправяш си тоалета, гледаш това лице
в огледалото, о Боже, о Боже, о Боже, но сресваш косата си все пак,
обличаш дрехите за излизане, нахранваш котките, донасяш
вестника на ужасите, слагаш го на масичката за кафе, целуваш
жена си за довиждане и после връщаш колата обратно в самия живот,
както милиони други и ти излизаш на арената още веднъж
на магистралата се провираш през трафика
движиш се напред към нещо и към нищо в крайна сметка, когато пускаш
радиото и хващаш Моцарт, което е нещо и ти някак
преминаваш през бавните дни и през заетите дни и през скучните
дни и през омразните дни и през необикновените дни, всички те толкова възхитителни
и толкова разочароващи, защото
ние така си приличаме и сме така различни

намираш разклона, шофираш през най-опасната
част от града, чувстваш се за миг прекрасно докато Моцарт
напипва пътя към мозъка ти и се спуска надолу по костите, за да
излезе през обувките

беше безпощадна битка, която си заслужаваше
докато всички шофирахме по пътя
и залагахме на новия ден

 

худ. Мелинда Хагман

БИРА

Не зная колко бутилки бира
изпивах докато чаках всичко
да се оправи
Не зная колко вино и уиски
и бира
най-вече бира
изпивах след
раздяла с жена –
в очакване телефонът да звънне
в очакване на звука от стъпки
и телефонът да звънне
в очакване на звука от стъпки
и телефонът никога не звънеше
до доста по-късно
и стъпките никога не идваха
до доста по-късно
когато стомахът ми излизаше
през устата
те идваха свежи като пролетни цветя:
“какво по дяволите си направил със себе си?
цели три дни няма да можеш да ме чукаш!”
жената е издръжлива
живее седем и половина години повече
от мъжа и пие много малко бира
защото знае колко вреди на фигурата.
докато ние се побъркваме
те излизат
танцуват и се веселят
с надървени каубои.
е добре, има бира
пликове и пликове с празни бирени бутилки
и когато си вземеш една
бутилката пада през влажното дъно
на книжния плик
търкулва се
издрънчава
изсипва сива влажна пепел
и вкиснала бира
или пликовете падат в 4 часа
сутринта
с единствения звук в живота ти.
бира
реки и морета от бира
радиото свири любовни песни
докато телефонът е ням
и стените стоят
изправени отвесно
и всичко което има е бира

© Превод от английски: Мария Попова
източник: www.poemhunter.com

худ. Фабрицио Касета

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)