Понеделник, 19 Август 2019
„Е, сбогом! Но защо изпитвам мъка…”

„Е, сбогом! Но защо изпитвам мъка…”

Три стихотворения от австрийския лирик Николаус Ленау, за когото Пенчо Славейков казва: „Неговите пейзажи са едни от най-дивните в немската лирика, и темпераментът на Ленау е добил може би най-добър израз в тях.“

 

ПРАЗНИК НА ЛЮБОВТА

По стъпала от звънки песни
Пак чучулигата лети;
Сред цвят и мириси чудесни
В гората весел хор ехти.

Навред олтари се разкриват
Пред тайнството на пролетта
И хиляди сърца забиват
За празника на любовта.

И сякаш свещи в катедрала
Припламват рози на възбог;
Навлезли в жертвената зала,
Душите тръпнат от възторг.

 

ОТГЛАС

Сам друмник свойта светла песен лее,
Но млъква и потъва сред борака;
А исках дълго да го слушам в мрака
И се теша: не може все да пее.

Замлъкна той, но от скалите вее
Ехтене като тъмен хор и всяка
Мелодия възкръсва в гъсталака.
И стихва - само изворът се смее.

Замлъкна друмникът и - край. Това е!
Е, сбогом! Но защо изпитвам мъка,
Че песента бе кратка пред разлъка?

Ах, повече от гроба ще ме смае,
Ако след време хора я запеят
Тук-там - дордето всички занемеят.

 

НА ЕДНО КРАСИВО МОМИЧЕ

Като розата в косата
Скоро ще повехнеш ти:
О, красавице, душата
Гледай да не прецъфти!

Знай, прогони ли те есен
От божествения рай
На цъфтежа ти чудесен,
Ще настъпи твоят край;

В лиха горест ще униваш,
Ще изгубиш дързостта
С рози алени да скриваш
На лицето бледостта.

О, душата ти тогава,
Ако я опазиш в мраз,
Като цвете ще огрява
Мрака в сетния ти час.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

AFISH.BG