Сряда, 12 Декември 2018
„И стиснал зъби, онемял до смърт, кой любовта ще пренесе отвъд?”

„И стиснал зъби, онемял до смърт, кой любовта ще пренесе отвъд?”

Две стихотворения от унгарския поет Ласло Наги, който носеше в сърцето си България

 

КОЙ ЛЮБОВТА ЩЕ ПРЕНЕСЕ

Умра ли, кой ще слуша сред тревите
протяжната цигулка на щурците?
И кой ще вдъхне пламък в леден ствол?
И кой дъга ще опне в свода гол?
И кой разплакани скали ще гали,
и кой бедра - поляни засияли?
И кой ще шепне нежно на коси,
чиито блясъци нощта гаси?
Погълне ли ме вечната забрава,
кой страх на лешоядите ще всява?
И кой ще вдигне храм от ругатни
на моите надежди в съсипни?
И стиснал зъби, онемял до смърт,
кой любовта ще пренесе отвъд?

 

Портрет на Ласло Наги, худ. Валери Паничаров

ДЖОНГОЛСКА

Димяща овнешка глава, сърце на бик балкански с вино
на поднос шества като лунен диск в червения салон,
в леглото яростта на Черното море
кипи, бушува, стене, смъква игото на свяна
от себе си, защото с пламък северен се слива,
звезда с душата на жребец, дървото на забраната сломил,
обезсмъртен, защото празникът му винаги е смърт,
даряващ на земята сняг, голям бял траур,
оплакван от високо полетели бели лебеди,
екстаз от глухия безкрай, снеговалеж в зори,
покривай всичко, нека бързащите колела изчезнат,
пилоти, стюардеси, летища, замрете под снега,
повреда в самолетното крило - бъди, бъди
и нека челюстите на търговците преживят безполезни сънища
тук, в моя мраморен хотел, далеч от упреците на осиротелите,
и нека в тази безконечна нощ се движи асансьорът само
с единствен пътник, искрена китара, чийто звън
отеква в пагубната тишина - Джонголска, -
вълшебен звън, когато синята звезда, събудена от своя траур,
жадува чашата, която никой никога не е изпил до дъно!

© Превод от унгарски: Григор Ленков

В памет на Ласло Наги, худ. Катя Савова, коприна

AFISH.BG