Петък, 21 Септември 2018
„Като очи на неродено, а тъй очаквано дете…”

„Като очи на неродено, а тъй очаквано дете…”

Две стихотворения от Климент Цачев, поет, белетрист, драматург, незаслужено забравен в „новото хилядолетие”, но оставил произведения, които няма как да подмине литературната ни история

ВСЕКИДНЕВИЕ

На Андрей Германов
Умира всеки ден безкръвно
и в тишината на нощта
се впиват и ме ръфат стръвно
несвършени от мен неща.

А “утре” никога не мога
да си припомня и за тях.
Връхлита не една тревога –
човешка болка, вик и смях.

И аз след всичко туй разбирам,
че вечерта е пак дошла
и с нея заедно умират
мечтаните от мен неща.

Дано да нямам оня жребий
на сбития при старт пилот.
На мен сега ми е потребен
поне едничък друг живот.

Ако крилете ми се скършат
и падна с пръсната глава,
със синя кърпа ще избърше
небето сетните слова.

И те ще греят озарени,
и дълго ще ви стряскат те!

Като очи на неродено,
а тъй очаквано дете.

 

ШЕПА ПРЪСТ

Над мъртвец разбрах, че се мълчи.
Думите излишни са, ненужни.
Вдигнем ли един към друг очи -
студенеят празни, вече чужди.

Може би това е то смъртта?
Може би и в нас се тя засели?
Някаква невидима черта
вече безпощадно ни разделя.

Но не е черта, а страшен ров -
за мъртвеца изкопана яма.
Тъй наречената ни любов
в дъното й ще положим двама.

Вместо шепата последна пръст
своето проклятие ще спуснем.
Накипялата в сърцата мъст
ще напука сухите ни устни.

Над мъртвеца като знамена
изрусените коси се свеждат.
И помръква всяка светлина,
всяка болка, всеки вик, надежда.

От цигарата ми синкав дим
се извива - нямаме кандило.
Ти мълчиш - и двамата мълчим.
Нищо на света не ни е мило.

Зная, че протегна ли ръка -
твоята на нея ще поставиш.
Никой над пресъхнала река
мост не е и мислил да направи.

© Климент Цачев

AFISH.BG