Неделя, 21 Октомври 2018
„Влак, напред лети, лети!...”

„Влак, напред лети, лети!...”

В първата неделя на август от 1950 г. се отбелязва професионалният празник на железничаря. По този повод ви предлагаме първата част на поемата „Влак”, за която малцина знаят, че е излязла под гениалното перо на Никола Вапцаров

 

ВЛАК

Влак през гарата протегнат.
Празник. Слънцето блести.
И народа се тълпи
на перона.
Той от жегата ще бега
там – навън, навън, навън
под дърветата, където
има в туй горещо лето
сянка и спокоен сън.


А отпред на влака чака
горделивата машина.
И кълба от дим изскачат
и се пръскат над комина.


Ние с тебе, мой читател,
ще отидем на Владая.
Там е толкова приятно!
Там на воля ще играем!


И когато падне мрак
над зелената гора,
ние с вечерния влак
ще се върнем у дома.


Влак, напред лети, лети!...
Но машината сама
не върви –
трябва пара.
Кой я кара? –
Машиниста и огняра.


Машинистът бди на пост –
той командва всеки лост.
А огняра, в пот облен,
хвърля въглища в пещта,
че машината реве:
Знай добре, знай добре,
пара трябва ми на мен,
много пара и вода.


Към Владая влак лети.
Пътя стръмен е нагоре.
И машината сумти
и се моли и говори:
– Ох, не мога, ох, не мога,
оставете ме за бога
дъх за малко да си взема!
А огняра отговаря:
– Няма време! Няма време!
– Уморена си – аз зная –
и отвръща машиниста. –
Ще починеш на Владая,
малко там ще те почистим
и ще ти дадем вода.
Да, да,
там ще ти дадем вода.

Ето и Владая. Ето
под разлистени дървета
сенки в близката гора
и полянки за игра.
Тук ще спреме, мой читател,
тук е толкова приятно!
И когато падне мрак
над зелената гора,
ние с вечерния влак
ще се върнем у дома.

© Никола Йонков Вапцаров

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)