Събота, 15 Декември 2018
„В крайна сметка всичко се свеждаше до простия факт, че съм намерила своя мъж, след като толкова дълго го бях търсила навсякъде…”

„В крайна сметка всичко се свеждаше до простия факт, че съм намерила своя мъж, след като толкова дълго го бях търсила навсякъде…”

Откъс от романа „Ева Луна” на чилийската писателка Исабел Алиенде, чието всяко ново произведение е събитие в литературните среди

 

Намери ме седнала под един евкалипт, уж пишех сценария си, но всъщност поглеждах с крайчеца на окото към него. Обърнах се под такъв ъгъл към ветреца, че да раздвижи плата на роклята ми, а следобедното слънце да ми придаде ведър и кротък вид, съвсем различен от този на хищната самка, което го бе измъчвала нощем. Долових, че няколко минути ме наблюдава отдалеч. Май най-сетне реши, че е крайно време да престане със заобикалките, и, предполагам, че се накани да ми изложи вижданията си с пределна яснота, в рамките на свойствените за него правила на учтивост. Пристъпи с едри крачки и ме целуна, както става в сантименталните романи, както аз от цял век очаквах да направи и както описвах преди минута срещата на своите герои в „Болеро“. Използвах близостта, за да го подуша незабелязано, и така установих мириса на своя човек. Тогава разбрах защо от първия път си помислих, че го познавам отпреди. В крайна сметка всичко се свеждаше до простия факт, че съм намерила своя мъж, след като толкова дълго го бях търсила навсякъде. Изглежда, и той доби подобно впечатление и навярно стигна до сходен извод, макар и с известни резерви, като се има предвид рационалният му темперамент. Продължихме да се галим и да си шепнем ония думи, които само нововлюбените дръзват да споменават, защото все още не могат да бъдат обвинени, че робуват на предразсъдъка на тривиалността.

Докато се целувахме под евкалипта, слънцето залезе, започна да се стъмва и температурата спадна рязко, както винаги става вечер из тия планини. Тогава тръгнахме, левитирайки, да провъзгласим добрата вест за нашата новооткрита любов. Руперт тутакси отиде да извести дъщерите си, а после слезе в избата, за да потърси своите бутилки отлежало вино, докато Бюргел, толкова силно развълнувана, че бе запяла на майчиния си език, се захващаше да кълца и да нарежда съставките на възбуждащото блюдо, а на двора започваха да щуреят кучетата — първите, доловили нашите радостни вибрации. Сложиха масата за голяма гощавка, с празничните сервизи и прибори, фабрикантите на свещи, вътрешно успокоени, вдигнаха тост за щастието на бившия съперник, а двете братовчедки отидоха с шушукане и смехове да разбухат дюшека и да поставят свежи цветя в най-хубавата стая за гости — същата, където преди години бяха вземали първите си несръчни уроци по сладострастие. Когато семейната вечеря приключи, Ролф и аз се оттеглихме в приготвената за нас стая. Влязохме в просторно помещение, със запалена камина с акациеви цепеници и с високо легло, покрито с най-проветрения дюшек на света и оградено с увиснала от тавана мрежа против комари, бяла като було на младоженка. Тази нощ и всички следващи нощи се любихме с безкраен плам, докато дървенията из къщата доби сияйния блясък на златото.

А след това просто се обичахме известно време, време в границите на разумното, докато обичта постепенно се изхаби и се разпадна на фъндъци.

© Превод от испански: Венцислав Николов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)