Четвъртък, 21 Февруари 2019
„Но тази дума любов - тази дума потъмнява, натежава…”

„Но тази дума любов - тази дума потъмнява, натежава…”

Три стихотворения от американския писател и поет Реймънд Карвър, който си тръгна преди 30 години, оставяйки ни да се питаме „За какво говорим, като говорим за любов”

 

ТАЗИ ДУМА ЛЮБОВ

Няма да се отзова, когато тя ме повика,
даже ако казва обичам те,
особено тогава,
даже ако се кълне
и обещава единствено
любов, любов.

Светлината в тази стая
еднакво се разстила
над всяко нещо;
даже ръката ми не хвърля сянка,
тя също е погълната от светлината.

Но тази дума любов -
тази дума потъмнява,
натежава и се тресе, започва
да яде, да тръпне и да се гърчи,
проправяйки си път през тази хартия,
докато ние също не изтлеем
в прозрачното й гърло,
все още разсичани и осенявани, и безпощадно бити -
твоята разпусната коса, която не знае
колебание.

 

МАЙКА

Майка ми се обади, за да ми честити Коледа.
И да ми каже, че ако този сняг продължи да вали,
тя възнамерява да се самоубие. Искам да й кажа:
"Не съм на себе си тази сутрин, моля те,
дай ми почивка. Трябва да си наема отново
психиатър. Този, който винаги ми задава най-
плодотворния
от въпросите - "Но какво наистина чувствате?"
Вместо това й казвам, че една от капандурите ни
тече. Докато говоря, снегът
се топи на дивана. Казвам, че съм минал на Ол-Бран,
та да не се безпокои повече,
че ще хвана рак и ще й свършат парите.
Тя не ме доизслушва и ми съобщава,
че ще напусне това проклето място. Все някак.
Че иска да види
отново него или мене единствено от ковчега си.
Внезапно я питам дали си спомня, когато татко
беше смъртно пиян и отряза опашката на
лабрадорчето.
Продължавам така, говорейки за
онези дни. Тя слуша, изчаквайки реда си.
Продължава да вали. Вали и вали,
когато затварям телефона. Дърветата и покривите
са покрити. Как мога да говоря за това?
Как изобщо мога да обясня какво чувствам?

 

НОЩТА СРЕЩУ НЕДЕЛЯ

Използвай всичко край себе си.
Този лек дъжд
от другата страна на прозореца - за едно.
Тази цигара между пръстите ми,
тази стъпка върху дивана.
Смътният звук на рокендрола,
червеното ферари в главата ми.
Жената, която се блъска
пиянски из кухнята...
Вземи всичко,
използвай го.

© Превод от английски: Елка Димитрова, „Всички ние. Събрани стихотворения”

AFISH.BG