Сряда, 20 Ноември 2019
„Любовта им изчезна съвсем без причина, сякаш бе шапка или цигаре…”

„Любовта им изчезна съвсем без причина, сякаш бе шапка или цигаре…”

Три стихотворения от Ерих Кестнер, когото познаваме предимно като великолепен детски писател, а той е действително една цяба литературна вселена

 

ДЕЙСТВИТЕЛЕН РОМАНС

След като се любеха вече осма година
(а можем да кажем: любеха се добре),
любовта им изчезна съвсем без причина,
сякаш бе шапка или цигаре.

Те бяха тъжни, но пак се желаеха,
целувката сякаш пак същата беше,
какво да направят и двама не знаеха.
И тя се разплака. А той мълчеше.

От прозореца можеха навън да погледнат.
Той каза, че пет е часът и е рано,
време е някъде на кафе да поседнат.
В съседство подрънкваше някой на пиано.

Отидоха в близкото кафене на квартала,
внимаваха чашите си да не разлеят.
Вечерта ги завари с уста онемяла.
Седяха сами, а луната бе цяла,
и просто не можеха да го проумеят.

 

ЕДНА ГОСПОЖИЦА ГОРЧИВО СЕ ОПЛАКВА

Красива съм. Като красива съм известна.
У мене почти всеки вижда Ботичели.
Не съм приятна дама. Нито интересна.
Аз съм красива! При това се казвам Ели.

Щом срещна някого и само промълвя,
набожен става той, поглежда ме с тревога
и сякаш моли се да го благословя...
Мъжете вярват, че да благославям мога.

Да си красива като мен не е забавно.
Да си красива като мен е просто мъка!
За идеал мъжете са ме взели явно.
А щом избрана си, не можеш се измъкна.

За тях светица съм, икона претворена.
Не пита никой искам ли да съм светица!
Аз съм момиче здраво, не и мъченица.
Защо да бъда, ах, божествено смирена?

Да, вижте ме! Аз съм красива поначало!
Не ми приказвайте изискано-несмело...
Че най-божественото в мен е мойто тяло,
и да ме любите не е престъпно дело.

Извайте ме в портрет! В поема вдъхновена!
Съгласна съм, но тези песни са преструвка.
Не зяпайте, като че съм ви забранена!
Красива съм, но заслужавам и целувка.

Позирам в профил, сгушена сама на стола.
Усещам се покрита от църковен прах.
Красива! А не ме е виждал никой гола.
Кой мъж ще връхлети, без страх от ореола!
Това, че сте така набожни с мен, е грях.

 

БАЛАДА ЗА НЕДОВЕРИЕТО

Изведнъж почувства: "Трябва да я видя!"
Влака взе, пътува дълго, слезе плах.
След това по улиците обикаля.
Да застане пред дома ѝ бе го страх.

Привечер събра кураж, откри адреса.
Но видя, че горе лампа не гори.
И зачака под прозорците ѝ в мрака.
А луната скоро в кметството се скри.

Много късно спря едно такси пред входа.
С радост си помисли: "Сигурно е тя!"
Беше тя! Но с нея слезе мъж и бързо
двама минаха през пътната врата.

Той остана пак на улицата пуста.
А пък в стаите ѝ грейна светлина.
По завесите се залюляха сенки.
Кучи лай отекна в мъртва тишина.

Часовете залетяха в надпревара.
Пушеше на пейката с посърнал лик.
Призори започна тихо дъжд да капе.
Ала времето се бе стопило в миг.

Щом разсъмна, той извади ѝ писмата,
писани до него с неугасващ плам.
И зачете как безкрайно го обича...
И глава заклати към дома ѝ ням.

В шест часа излезе господин Заместник,
тръгна си, подсвиркващ песен с бодър звук.
А мъжът на пейката смълви засрамен:
"Само да не забележи, че съм тук!"

Горе дамата прозорците разтвори,
слезе на балкона, шумно се прозя.
Той се вдигна и към гарата закрета.
Тя се сепна, проследи го през сълза.

© Превод от немски: Венцеслав Константинов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)