Понеделник, 14 Октомври 2019
„Вече разделите не ме изпълват с отчаяние…”

„Вече разделите не ме изпълват с отчаяние…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Рада Александрова

РАЗДЕЛИ

Вече
разделите не ме изпълват
с отчаяние,
приготвям си умората
(понякога бе сладка),
усмивките, улиците,
новите листа, искрите по водата,
разделите потъват някъде,
щраква ключът, изгубва се,
няма го сърцето,
кога си
отшумял, съвсем избледняла
раздяла, затрупана книжарница,
жълти книги, скъпи атласи
и толкова прах, че тегля гръб
на великолепната купчина,
раздяла с твойта недостатъчност
и недокоснатост, и с нейната,
бабичко, мамичко,
попилени мисли, гъстота на слюнката
и твоя секс задъхан, едър
и този вкус на целия живот -
изгнила ряпа, калашници,
обезглавени зрелища - най-сетне
с тях раздяла!, раз - ненамерена хармония,
следобедите като камъчета
по гърба се сипят, недрото гълта,
светът - разкошен извор на раздели
къде
са мачтите на лятото,
измислени ли бяха, нарисувани
от мен и мойте братя,
не съм се разделила,
но сбогом, сбогом! -
“Сбогом и кърпичка” -
раздяла с разделите -
сълзи, какви сълзи?,
любов, каква любов?,
не гледаме ли цял живот света
през струйното решето на разделите,
като напъпилите зъбчета на нара,
поникналата с раждането смърт,
вече
никого и нищо не задържам,
разделите са брънките на времето,
веригата се пръсва и по тревата
звънтящите отблясъци угасват,
не се вкопчвам вече
(почти в нищо)
под срутващите се луни
и все пак

© Рада Александрова

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)