Сряда, 11 Декември 2019
„По-добре от водка да умреш, камо ли от скука!”

„По-добре от водка да умреш, камо ли от скука!”

Една поема на Владимир Маяковски, посветена на неговия събрат по перо Сергей Есенин – двама велики поети, сполетяни по ирония на съдбата от една и съща участ

НА СЕРГЕЙ ЕСЕНИН

Вий сте,

          както казват,

                           там - на оня свят.

Пустота…

             Летите

                      в море звездно.

Ни аванси,

                нито кръчми, брат.

Трезвост.

Не, Есенин,

                 кой ще ви се смее?

Хълца гърлото,

                     не смях хихика там.

Виждам:

           срязаната ви ръка

                                      чувал люлее -

костите си

               собствени

                             сте взели сам.

- Престанете!

                     Спрете!

                                Вий се подлудихте!

За да бъдете

                   с мъртвешка

                                     белота?

Вий умеехте

                 да майсторите,

както никой

                 не умееше

                                в света.

За какво?

             Защо?

                      Шетня голяма.

Мънкат критикари:

                            - Има тук вина

туй, онуй,

               а главно - връзката я няма,

в резултат

               на много водки и вина.

А че

     ако бяхте свързан

                                с нашта класа,

щеше

         и бохемството

                              да спре.

Мигар

          класата

                     нагъва кваса?

Класата -

               тя също пий добре.

То

    към вас

              да беше

                          напостовец прикрепен -

щеше дарбата ви

                          много плод да рони:

по стотина стиха

                          ще изписвате на ден,

дълго,

         уморително

                          като Доронин.

А по моему

                да бе осъществен

                                           такъв брътвеж,

откога

         да бяхте се самоубили

                                        тука.

По-добре

              от водка да умреш,

камо ли

           от скука!

Не,

    не биха

                нищо изяснили

примката

             и ножчето

                           окървавени.

Ако

       в “Англетер”

                        би имало мастило,

нямаше

          да режете

                        вий свойте вени.

Подражателите се зарадваха:

                                         ура!

Близо взвод

                 до днес

                             самоумря.

А защо

          самоубийствата

                                 да се множат?

По-добре

               мастилото ни

                                  да увеличат!

Безвъзвратно

                   в зъбите

                              езика ви

                                          затвори се.

Неуместни са

                    мистерии

                                  и номера.

На народа,

               на езикотвореца

калфата

             и песнопоеца

                                умря.

И кадят,

            опяват те,

                         търчи поета-поп

стари

       погребални стиховце

                                        да прочете,

тъпи рими

              трупат

                      върху твоя гроб -

тъй ли трябва то

                         поета

                               да се почете?

Още

       паметник

                      на вас не е отлят,

где тоз

          бронзов звън

                             или гранитен ръб? -

а пред паметта ви

                           почват да вонят

жалки посвещения

                            и тъпа скръб.

Вашто име

                 в кърпички е разсополено,

с вашто слово

                     се лигави Собинов

и скимти

            под мъртвата брезичка -

“Ни слова, о друже,

                               ни възди-и-и-шка”.

Ех,

      да би се поговорило по-иначе

с този господинчо

                            Леонидчо Лоенгринчо!

Да се вдигне

                   скандалиста,

                                      гроба си да пръсне:

- Аз не давам

                    да се кълчи тъй

                                             стихът!

Да ги оглуши,

                     изсвирил

                                   с пръсти,

майката им

                да разплаче

                                  този път!

Да се махне

                   таз бездарна сган,

                                              ей богу,

да отплува

               със сака издути

                                      и тумбаци,

да офейка

                в ужас

                         и самия Коган,

изпомушкал

                    всички

                              с пиките-мустаци.

Тоз боклук

               ще оредей

                               тепърва.

Работи -

            във всичко преуспей.

Обнови добре

                       живота

                                 първо,

пък след туй

                  седни,

                          та го възпей.

Нашто време

                   трудничко е

                                      за перото:

но кажете

                вий,

                    осакатени твари,

где,

     кога

           и кой велик

                            в живота

е избирал

             пътища

                       утъпкани

                                    и стари?

Словото

           е пълководец

                               на човека.

Марш!

          Пред времето

                               далеч

                                      се понеси.

А към дните стари

                            ветровете

                                           нека

дърпат

          само

                  нашите коси.

За веселия

                 не е сега

                               планетата отрудена.

Ще изтръгнем

                    радостта

                                 от бъдните зори.

Да се мре -

                  това не е тъй трудно,

трудно е

             живот да се твори.

© Превод от руски: Анастас Стоянов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)