Събота, 22 Септември 2018
„Аз разделям се с всичко, което съм бил и което съм любил, презирал, разбил…”

„Аз разделям се с всичко, което съм бил и което съм любил, презирал, разбил…”

Три стихотворения от Арсений Тарковски, един поет, непонравил се на властовите канони, един обитател на черния пантеон редом с Осип Манделщам, Николай Гумильов, Анна Ахматова и редица други, но чиито стихове обикалят света, благодарение на сина му, режисьора Андрей Тарковски, който ги включва в гениалните си филми „Иваново детство”, „Сталкер, „Огледало”…

 

*
КАТО ПРЕДИ АКО БЯХ ГОРДЕЛИВ,
бих те оставил завинаги, знай;
всичко, що мъкна, а няма защо,
всичко, с което съм свързан докрай —
всичко на две — докато бъда жив.

И бих ти казал:
— Ще отнесеш
сто обещания, сто думи, сто
празника — тези най-скъпи неща.

Ще ми оставиш тук изгрев студен,
сто закъснели трамваи и сто
капчици дъжд след трамвая в нощта,
сто кръстопътя, сто улици, сто
капчици дъжд и след теб, и след мен.

 

НАДПИС НА КНИГА

Напуснах аз дома и любовта
и скреж в косите ми застина,
и стана глас, вопиещ сред пустиня,
и моят глас по родните места.

Като Израил — куц, но с волността
на птиците животът ми премина.
И, неразбран, езикът ми погина,
защото бе език на гордостта.

Ту смея се, ту плача без утеха
и слушам сам убийственото ехо.
Нима днес пея, господи — не знам.

И тъй ли всичко свято за сърцето
като живота си на вас ще дам?
А аз горях, живях и пях — додето.

 

Баща и син Тарковски

*
АЗ РАЗДЕЛЯМ СЕ С ВСИЧКО, КОЕТО СЪМ БИЛ
и което съм любил, презирал, разбил.

Днес животът започна отново за мен
и събличам аз тесния вчерашен ден.

Не желая от себе си повече вест —
и разделям се с мен — до последния жест.

Същността си докрай и без милост руша
и отделям аз своята хладна душа.

В пустотата оставям аз себе си сам

и поглеждам към него, към себе си — ням.

Аз приветствам те топло, мой щит вледенен,
и приветствам теб, хляб, и теб, вино, без мен!

Нощен сън, пеперудо на пъстрия ден,
аз приветствам тук всичко и всички без мен!

И се свеждам над вечната книга — живот,

слушам кръглите думи на кръглия плод,

слушам белите думи на облака бял,
но езика за вас не запазих аз цял,

че съсъд и оскъден, и крехък аз бях,
как разбих се — уви — досега не разбрах.

Вече сфера подвижна не спирам пред вас
и ни дума без дума не ще кажа аз.

А намираха в мен много думи, уви,
хора, камъни, риби, листа и треви…

© Превод от руски: Светлозар Жеков

AFISH.BG