Събота, 17 Ноември 2018
„Но бих ли могъл с обичта си да намаля мъката ти?”

„Но бих ли могъл с обичта си да намаля мъката ти?”

Преди 91 години брилянтният българки критик Боян Пенев напуска този свят едва 45-годишен. Прочетете едно негово писмо до любимата му Елисавета Багряна

 

Мила Лиза, нямам никаква охота да пиша писма. Какво бих могъл да ти кажа дори в най-дългото, най-подробното писмо? Само това, че те обичам много, че не съм те забравил и не ще те забравя, че сега те обичам все тъй силно, както и преди. Но бих ли могъл с обичта си да намаля мъката ти?

Искам да те видя, да бъда с тебе насаме – не за да ти кажа нещо особено, а така – да те почувствам отблизо. Това желание страшно ме измъчва. Толкова много искам да те видя, че започвам да вярвам в чудеса, очаквам нещо невероятно, невъзможно. Ако в нас самите, в душите ни, няма прегради помежду ни, какво значение могат да имат външните прегради. Обичта ни ще ги победи – ще ги победи и времето.

Мъчително ми е да живея в тази действителност. Не се срещам с приятелите си не защото предварително съм взел някакво решение, а защото не мога да ги понасям. Обикновено стоя в къщи затворен, работя – мъката ми не позволява да се съсредоточа. Често чукат на вратата ми – ала никому не отварям – не ми се приказва с никого.

Искам да ти кажа – с М. избягвай да разговаряш за мен и за нашите отношения. М. носи със себе си някаква отрова – възможно е разговорът с нея да те измъчва – а аз не искам да се измъчваш, когато мислиш за мен. Искам само едно: да ме обичаш – и таз твоя обич – както и моята – да ти носи само радост – не да убива, а да закрепя вярата и волята ти.

Не се отчайвай – не губи равновесие – бъди силна. Предпочитай да страдаш – а не да се унижаваш. Знай, че навред, във всичките ти пътища съм с теб – нито за миг не те оставям сама в мисълта си – вярвай: ще мине време, ще бъдем отново заедно, ще забравим всички сегашни тревоги и неприятности.

Все си мисля как и де бихме могли да се срещнем сега. Имам впечатление, че всички ни следят – даже и нашите добри приятели. Едни от тях се изразили за нас: „Искат да ни заблуждават”.

Приятелите по никой начин не искат да бъдат заблудени – не искат даже за миг да си затворят очите. Ще умрат от любопитство, но няма да се успокоя, докато не разберат какво става помежду ни. И това ще мине. Ще остане само хубавото.

Моето измъчено дете – целувам те много, много. Не ме забравяй и не се отчайвай.

Tвоя Боян

Ноември 1925 г., четвъртък

© Писмото е публикувано в книгата на Катя Зографова "Играещата със стихиите. Елисавета Багряна ", изд. "Изток-Запад"

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)

  • „Българинът не е способен да реагира и негодува.”

    Горчивите думи на Боян Пенев, роден на 27 април преди 135 години, за българската интелигенция от началото на миналия век. Звучат ли ви сякаш вчера свалени от пишещата му машинка? И трябва ли да ни успокоява това, че нещата се повтарят или просто не се променят?