Неделя, 05 Април 2020
„Ала като цяло те имаха манталитета на деца, лесно можеха да бъдат подвеждани и по силата на дългогодишния навик изпълняваха заповеди с готовност…”

„Ала като цяло те имаха манталитета на деца, лесно можеха да бъдат подвеждани и по силата на дългогодишния навик изпълняваха заповеди с готовност…”

На 19 юни 1862 година Конгресът на САЩ премахва робството на територията на щатите. По този повод ви предлагаме откъс от романа на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра”, който дава една гледна точка, извън адмирациите, и доказва, че дадената даром свобода, примесена с нездрави политически идеологии, често се превръща в страдание и изврщение

 

На негрите все още не бе дадено право на глас, ала Северът беше категоричен, че те трябва да гласуват, и не по-малко категоричен, че гласуването им следва да бъде благоприятно за собствените му интереси. При тази възможност на негрите бяха сваляни звезди от небето. Войниците янки ги подкрепяха във всичко и най-сигурният начин бял човек да си навлече беля беше да направи оплакване срещу негър, било то и най-дребното.

Бившите роби сега бяха стълбове на съзиданието и с помощта на янките дори най-изпадналите и невежи измежду тях бяха издигнати на върха на обществената йерархия. Към негрите от домашната прислуга — най-издигнатата каста измежду робите, се отнасяха не по-добре, отколкото към белите им господари. Хиляди слуги останаха при бившите си собственици и се занимаваха с черна работа, която преди бе под достойнството им. Не бяха малко и полските работници, които отказаха да се разделят със стопаните си, но все пак именно от тях произлизаше основната маса „освободени черньовци“.

В дните на робството тези нископоставени негри бяха презирани от домашната прислуга и от работниците в двора на имението като същества от нисша порода. Точно както бе постъпвала и Елен, господарките на плантациите в целия Юг бяха давали малките негърчета на обучение за различни занятия, при което най-добрите бяха подбирани за длъжности с най-голяма отговорност. В полето отиваха онези, които не можеха или не желаеха да се учат. Именно тези хора, стояли някога на най-ниското стъпало сред негрите, бяха сега сред най-привилегированите в Юга.

Подпомагани от безскрупулните авантюристи, които управляваха бюрата на новоосвободените и подтиквани от северняците с тяхната жарка злоба към Юга, стигаща едва ли не до религиозен фанатизъм, някогашните полски работници внезапно откриха, че могат да си позволяват всичко. И тогава започнаха да се държат така, както и следваше да се очаква.

За чест на негрите, та дори и на най-невежите и глупавите, можеше да се отбележи, че малцина бяха водени в действията си от зъл умисъл. Ала като цяло те имаха манталитета на деца, лесно можеха да бъдат подвеждани и по силата на дългогодишния навик изпълняваха заповеди с готовност. В миналото бяха заповядвали техните бели господари. Сега съществуваха нови властници, управляващи бюрата на новоосвободените — плячкаджиите, нахлули от Севера, и техните заповеди бяха: „Вие с нищо не сте по-лоши от белите хора. Щом ви дадем правото да гласувате, ще пуснете бюлетините си за републиканците и ще получите собствеността на белите. Смятайте, че вече е ваша. Стига да поискате, можете да я имате!“

Негрите бяха замаяни от тези приказни обещания и в представите им свободата се отъждестви с един безкраен празник на пиршества и безделие. Негрите от провинцията нахлуха в големите градове, като изоставиха обширните земеделски райони без работна ръка. Атланта бе претъпкана от тях и още стотици продължаваха да прииждат — бездейни и опасни в резултат на новите идеи, втълпявани в главите им. Живееха наблъскани в нехигиенични бараки и сред тях избухнаха епидемии от дребна шарка, тифус и туберкулоза. Привикнали господарките им да се грижат за тях при болест, те нямаха понятие как да лекуват себе си или близките си. Не бяха приучени да полагат грижи за безпомощните старци и малките деца. А Бюрото на новоосвободените беше твърде обсебено от политическите си интереси, за да поеме опеката над тях, както някога правеха собствениците на плантации.

Изоставени на произвола, негърски дечица тичаха като подплашени животинчета из града, додето някой бял, съжалил се над тях, не ги прибереше в кухнята си. Възрастни негри от провинцията, напуснати от децата си, объркани и обзети от паника в непривичното градско гъмжило, седяха по бордюрите на тротоара и издигаха глас към минаващите дами: „Господарке, моля ви, хей, мисис! Земете и напишете на стария ми господар от окръга Файет, че съм ей туканка на̀. Той ще дойде да си ме прибере мене, стареца. Божкее, наситих й се на таз свобода!“

Бюрото на новоосвободените, залято от потока негри, изсипал се към него, започна да осъзнава грешката си и се опита да ги отпраща при предишните им собственици. Уверяваше ги, че ако се върнат, вече ще бъдат свободни работници, защитавани от писмени договори, определящи дневното им заплащане. Старите негри с радост се връщаха в плантациите и още повече утежняваха бремето на обеднелите мизерстващи плантатори, ала младите оставаха в Атланта. Те не работеха, нито имаха намерение да се захващат с нещо.

За пръв път в живота си негрите получиха достъп до уискито. През дните на робството никога не бяха го вкусвали освен по Коледа, когато на всекиго поднасяха по един „напръстник“ заедно с подаръка. Сега бяха разпалвани не само от агитаторите в Бюрото, а и от непривичния за тях алкохол, тъй че хулиганските прояви бяха неизбежни. Под угроза се намираха както имуществото, тъй и животът на някогашните богаташи и белите южняци живееха в постоянен страх. Пияни им отправяха оскърбления на улицата, нощем подпалваха къщите и хамбарите им, посред бял ден бяха задигани коне, добитък и пилета. Накратко, престъпността се ширеше, ала малцина от нарушителите на реда биваха изправяни пред съда.

© Превод от английски: Надя Баева

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)