Събота, 22 Септември 2018
„Никой не е така смел, както една луда жена, която знае какво иска…”

„Никой не е така смел, както една луда жена, която знае какво иска…”

Откъс от трилогията на Анри Троая „Ейглетиерови”, очаровала няколко поколения с финия разрез на междучовешките отношения и конфликти – една истинска семейна сага на ХХ век, препрочитана с удоволствие

 

Лек шум го разбуди. Надигнал се на лакътя си, забеляза един светъл лъч, който, се разпръсна върху тъмната стена срещу него. Някой бавно отваряше вратата. Той потърси пипнешком ключа на лампата. Светлината блесна: Карол! Бяла прозрачна нощница се развяваше върху тялото й. Лицето й бе сериозно. И преди той да успее да заговори, тя постави пръст на устните си, за да го накара да мълчи. Изумен, той я гледаше как се приближава с леки стъпки към леглото.

Представяше си формата на гърдите й, на бедрата й. Карол се спря пред него прозрачна, бяла, страшна. Две нежни ръце хванаха главата му. Тя се наведе над него и при тази близост той видя пред себе си едно голямо лице, което му бе непознато. В очите на Карол имаше някаква молба, смирена и зла, нещо нежно и едновременно животинско, което го заслепяваше.

— Жан-Марк — прошепна тя, — не мога повече! И той почувствува такъв изблик на сили и му се стори, че костите му пращят. Заглушил вика си, обви с ръце тази плът, която трептеше над лицето му, и полетя с нея по някакъв планински склон, търкаляше се и се бореше, влял дъха си в нейния дъх, чак до дъното на пропастта, където удоволствието го порази като гръм.

© Превод от френски: Никола Шивачев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)