Сряда, 18 Юли 2018
„Душата-скитница обикнах аз и мъката на твоето лице…”

„Душата-скитница обикнах аз и мъката на твоето лице…”

Три стихотворения от ирландския поет Уилям Бътлър Йейтс, Нобелови лауреат за 1923 г., една от най-изтъкнатите фигури в европейската литература на ХХ век

НА АНА ГРЕГОРИ

— Никога няма да има младеж,
изпаднал в отчаяние
от тия къдри покрай ухото,
с меденото им сияние,
да те обича за тебе самата,
а не за златото на косата.

— Но аз ще купя боя и ще сменя
златното й очарование,
ще я направя черна или кафява,
и младежите в отчаяние
ще ме обичат за мене самата,
а не за златото на косата.

— Аз пък срещнах един стар мъдрец —
и във Светото писание
било писано — той ме увери, —
че само бог, скъпо създание,
ще те обича за тебе самата,
а не за златото на косата!

© Превод от английски: Цветан Стоянов

*

Когато остарееш някой ден
и пред камината задремеш ти,
във тази книга с трепет прочети
за две очи със трепет вдъхновен.

Обичаха изящните ръце
и твоя чар, с любов или фалшива страст,
душата-скитница обикнах аз
и мъката на твоето лице.

Край огъня главата наведи
и промълви: как любовта премина,
как прелетя над планината синя,
и скрий лицето си сред рой звезди.

© Превод от английски: Николай Попов

ЕФИМЕРНОСТ

Очите ти, що нявга неуморни бяха
да гледат моите, под колебливи клепки в скръбта
са сведени, а любовта ни гасне.
                                                Тогава тя:
Макар да гасне любовта ни нека
край езерния бряг един път още
да бъдем заедно в часа на нежност,
щом Страст, детето клето, умори се и спи.
А как далече са звездите и първата целувка,
и как старо е сърцето ми!
Замислени минават те край падналите листи,
когато той, ръката й държащ, отвърна:
„Страст често уморяваше сърцата ни из странството.”

Навред се извисяваха горите и листи жълти падаха -
отслабнали в сумрака метеори, и веднъж
пробяга заек стар и куц по пътя,
под есента стоеше: те се спряха
на границата пуста на брега:
обърна се тогава той, а тя - събрала бе умрелите листа,
събрани в тишината и тъй влажни, като очите й,
и в лоното, в косата.
                                 „Ах, не плачи”, той каза,
„че сме уморени, понеже нейде друга обич чака ни;
Мрази, люби в безропотния час.
Пред нас лежи безкрая, а душите ни
любов са и сбогуване неспирно.”

© Превод от английски: Николай Тодоров

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)