Сряда, 18 Юли 2018
Мъртъв поет вълнува  с любовна лирика

Мъртъв поет вълнува с любовна лирика

Стихосбирката „Вземи ме на ръце” на Александър Йонков събуди позитивните отзиви на поетичния свят, макар и излязла цели 27 години след неговата смърт

Писана цял живот и подготвяна за печат, лириката остава скрита за читателите заради автомобилен инцидент, сложил край на краткия му, но изключително интензивен жизнен път преди четвърт век.
Книгата на Йонков бе представена на 7 юни в клуб „Adis Cook and Book”, където строфите му съживиха силни емоции и искрени чувства. „Вълнуваща лирика, ясно формулирани истини и точни прозрения. Поезията е загубила сериозен автор в негово лице.” Такава бе оценката на критици за таланта на вече мъртвия автор.
Александър Йонков е инженер по професия. Бунтар, бохем, блестящ учен и разностранен талант. Като такъв си го спомниха хората, които го познаваха и отново ще прочетат непубликуваните му досега стихове.

Eто и няколко строфи от програмното му стихотворение „Вземи ме на ръце”:

Вземи ме на ръце, любима!
Къде си, вече посребрях.
Стоиш в сянката на мойта рима,
като мечта от позабравен грях.
Адрес – Земя от Млечен път –
галактика с много неизвестни,
адресът ми и за живот, и смърт,
където не запяха мойте песни.
Но в сънища ли, в явен ден,
аз в земната си легитимност
се съмнявам.
Къде съм бил за първи път роден
и докога под „код” ще се вселявам!

И малко от любовната лирика:

Ще те търся,
докрай ще те търся,
дори, ако трябва пред вратата на рая да спра.
Уморените сълзи по лицето ти ще избърша,
преди да поемем обратно, обладани от светла вина.

Ще заслизаме бавно по въздушните хребети,
докато ни посрещне измръзналата земя.
И тогава изумени и двамата с тебе,
ще видим как върху преспите никнат цветя.

© Александър Йонков, „Вземи ме на ръце”

AFISH.BG