Понеделник, 22 Юли 2019
„Аз съм български войвода, момци ми са тез…”

„Аз съм български войвода, момци ми са тез…”

На 29 май 1876 г. Христо Ботев и неговата чета завземат кораба „Радецки” и слизат на Козлодуйския бряг, за да пролеят кръвта си за святата българска свобода

AFISH.BG предлага на своите читатели стихотворението на народния поет Иван Вазов, което той написва още през 1876 година „...при първата вест за минаването на Ботьова при Козлодуй...“, както самият той си спомня. Музиката е композирана през 1909 г. от революционера, общественик и учител Иван Караджов, докато е учител по музика в Българската мъжка гимназия в Солун, заради което е преследван от турските власти.
Скоро творбата се превръща в една от най-обичаните български патриотични песни, изпълнявана и като военен марш.
Всички сме пели и ще пеем тази песен, но… до шестия куплет. Малцина знаят пълният текст на Вазов, който е от 22 куплета, прославящи подвига на Ботев и неговите „млади български юнаци”.

 

© Илюстрация към стихотворението на Вазов "Радецки", худ. Никола Мирчев

"РАДЕЦКИ"

Тoi, Liberte, que je chante et que j'adore,
Dirige mon navire sur cette onde...
Lebrun

Тих бял Дунав се вълнува,
весело шуми
и "Радецки" гордо плува
над златни вълни.

Но кога се там съзирва
Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
развя се байряк.

Млади български юнаци
явяват се там,
на чела им левски знаци,
в очите им плам.

Горд отпреде им застана
младият им вожд -
па каза на капитана
с гол в ръката нож:

- Аз съм български войвода,
момци ми са тез,
ний летиме за свобода
кръв да лейме днес.

Ний летим на България
помощ да дадем
и от тежка тирания
да я отървем.

Парахода остави ни
и по начин благ,
та дружината да мине
на родния бряг.

Капитана - немец същи -
отказва - тогаз
Ботев люто се намръщи,
вика с бурен глас:

- Туй го искам, не се моля:
всички сте във плян.
Тук се гледа мойта воля,
аз съм капитан!

Чуй, там днеска мре народа
в бой с ужасен враг!
Карай бързо парахода
на българский бряг!

И гласа му става страшен
при тия слова,
немец бледен и уплашен
преклони глава.

Бърже парахода плува
към желаний край,
Дунавът се по вълнува,
весело играй.

Много време се измина
как не бе носил
храбра българска дружина -
твар за него мил.

А дружината запява
песен зарад бой
и байряка се развява
гордо с лева свой.

Парахода веч наваля
на милия бряг,
Ботев шапката си сваля,
че говори пак:

- Хайде, братя, излезнете,
тука ще се спрем
и земята цалунете,
дето ще да мрем!

И от радост упоени
пред левския стяг
всички падат на колени
на светия бряг.

- Братя! - вика им войвода
със гърмовен глас. -
Скоро радостно народа
ще посрещне нас!

Скоро с гръм ще поздравиме
Стара планина,
кървав бой ще заловиме
с турски племена!

Ний във битки не сме вещи,
малко сме на брой,
но сърца ни са горещи -
гладни сме за бой!

Скоро турчин ще изпита
грозната ни мощ:
правдата е нам защита,
левът ни е вожд!

И по цяла околия
глас екна съгрян:
"Да живее България,
смърт на зли тиран!"

© Иван Вазов, „Пряпорец и гусла”

Снимка на корицата: © "На Козлодуйския бряг", худ. Димитър Гюдженов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)