Сряда, 24 Октомври 2018
„Инфаркти, рак, невроза нападат и косят…”

„Инфаркти, рак, невроза нападат и косят…”

Три стихотворения от Йосиф Петров, поет с трудна съдба, роден на 14 май 1909-а, който доживя до 95 години и запази човешкото у себе си

ХАЙДУШКА ПЕСЕН

Горо ле, горо зелена,
майчице моя хайдушка,
имам си китна премяна,
имам си писана пушка!

Старото бащино знаме
как ще се, горо, остави:
мисъл хайдушка ме мами
в твоите китни дъбрави!

Майка ме в клади запира,
либе - низ равните друми,
ала се сърце не спира
с китени китки и думи!

Момково сърце юнашко
майка и либе не жали!
Пусто тегло сиромашко
кръв харамийска запали!…

 

1876

Дълбоко във народа тътне страшен тътен,
в душите нещо тъмно пее и клокочи,
а някъде далеч във тоя свят безпътен
един бунтовник смел с пръст към изток сочи!

Народът ни в неравната борба повален,
изправя се и клюмнала глава повдига:
с една ръка размахва факела запален,
а с другата разкъсва тежката верига!

Една усмихната зора се зазорява
и багри със злато балкани белоснежни.
В тържествена позлата слънцето изгрява
и бавно позлатява далнини безбрежни.

Небето се разведря над къщурки бедни
и над Родината повява топъл вятър.
Стопяват се със трясък планините ледни
и нова пролет се усмихва над селата.

Шуми полека Дунава - дълбок и мътен,
Марица пее свойта песен неизпета,
а някъде далече тътне страшен тътен
и ехото му глъхне в равните полета.

Събужда се Балкана - исполин грамаден -
и своята хайдушка песен пак запява.
Ей, цял народ за светлина и слънце жаден
великата си жажда бавно утолява!…

 

S O S

Живеем в страшно време.
Светът за мир е глух.
Ах, кой от нас ще снеме
на Марса злия дух?

Безумна мъст клокочи
в човешките души
и кървав меч се точи
лют спор да разреши!

Чудовища фабрични
боботят ден и нощ.
Сатрапи демонични
натрупват взривна мощ!

По етера се носи
омраза и злина
и парят ни въпроси:
„Кога? Къде? Война?”

Инфаркти, рак, невроза
нападат и косят.
От атомна угроза
обзет е днес светът!

Планетата трепери:
след ядрения взрив
дали ще се намери
един останал жив?

След страшната разруха,
под пламнал небосвод,
ще бъде пустош глуха,
без искрица живот!

Човечество, свести се!
Спри ярост, мъст и злост!
От Марса отречи се!
Върни се при Христос!

© Йосиф Петров

AFISH.BG