Понеделник, 06 Април 2020
„И любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим…”

„И любовта ни сякаш по е свята, защото трябва да се разделим…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Димчо Дебелянов

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА…

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.
Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.

"В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!"
- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.
И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

© Димчо Дебелянов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)