Петък, 21 Февруари 2020
„В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева, чиято беритба скоро ще настъпи”

„В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева, чиято беритба скоро ще настъпи”

Откъс от романа на Джон Стайнбек „Гроздовете на гнева”, за който авторът получава „Пулицър” на 6 май 1940 г. 78 години по-късно… гроздовете се наливат отново и отново

Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените – и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.

Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва – тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.

Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.

Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева, чиято беритба скоро ще настъпи.

© Превод от английски: Христо Кънев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)