Неделя, 21 Октомври 2018
„И навярно съвсем ненадейно все пак почва една любов…”

„И навярно съвсем ненадейно все пак почва една любов…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Недялко Йорданов

ПРИКАЗКА ЗА ПИНОКИО

Ослепял за нещата наоколо

и привикнал съвсем да мълчи -

ето, малкият дървен Пинокио

изведнъж е отворил очи.

 

Двете палави весели кръгчета

се заглеждат във стария шкаф,

оживяват несръчните пръстчета

и Пинокио вече е прав.

 

И върви той по тайните улички

с неизвестни, добри имена,

под небето, обсипано с лунички

и сред тях една малка луна.

 

Всичко сякаш е много познато,

сякаш някога пак е било.

Ах, Пинокио, даже земята

представлява едно колело.

 

Той се смее почти без причина

(няма шапка и няма палто),

а зад ъгъла там Коломбина

се е спряла кой знае защо.

 

И Пинокио, без да разбира

(или вече разбира това),

влиза в нейната малка квартира

със замаяна леко глава.

 

Този номер е лесен за нея,

а за него е толкова нов

и навярно съвсем ненадейно

все пак почва една любов.

 

Те си казват все същите думички

зад все същото прашно стъкло.

Тя е цялата,

цялата в лунички

на все същото тясно легло.

 

Ех, Пинокио, има ли смисъл?

"Има смисъл -

отвръщаш ми ти. -

Всичко беше толкова истинско,

затова вече свършва почти.

 

Всеки тръгва по свойта посока,

но светът е за двамата нов:

тя повярва, че има Пинокио,

аз научих, че има любов."

© Недялко Йорданов

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)