Сряда, 20 Октомври 2021
„Тези, които завиждат, се винаги мръщя дето успех е проправил към някого път…”

„Тези, които завиждат, се винаги мръщя дето успех е проправил към някого път…”

Детето-чудо на българската поезия Петя Дубарова днес щеше да празнува 56 години, ако не беше останала завинаги на 17 – една звезда, оглеждаща се във вълната и птица, която ни маха с криле от бъдещето

ПОСЛЕДЕН ТАНЦ

Листото като мъничка сълзица

отрони се във утрото студено

и сякаш е крило на златна птица,

изпърха то и падна уморено.

Лежи като самотна песъчинка

в голямата студена пуста нива

и вечер го поглежда месечинка,

бездушна като горска самодива.

И слуша в скръб листото натъжено

как вятърът извива бавна песен,

че то е писъмцето позлатено,

последното писмо на тази есен.

ЗАВИСТ

Тези, които завиждат, се в болни превръщат,

те от завиждане своите нерви рушат;

тези, които завиждат, се винаги мръщят

дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,

с тях неотлъчно се движи и злобата зла,

радват се всички и все някой с яд ще погледа,

топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат —

всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,

чистите мисли и здраве, добро се не връщат,

злоба и завист в сърцето проправят ли път.

ХУДОЖНИК

Ти седнал си пред бялата картина

с очи дълбоки, сини и искрящи,

под твоите ръце цъфти градина

и пори въздух птицата летяща.

Рисуваш на платното ти планети,

рисуваш ти луната и звездите,

и смели хора в огнение ракети,

герои със медали на гърдите.

И може би след хиляди години,

когато вече няма да сми живи,

картините ти — цафнали градини —

ще бъдат вечно млади и красиви.

© Петя Дубарова, „Лястовица”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)