Понеделник, 20 Август 2018
„Ела, никой мой! Като влюбен се дръж…”

„Ела, никой мой! Като влюбен се дръж…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение на Стефан Цанев

Малка нощна изповед на една

провинциална актриса

(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –

като аплодисменти.)

- Не съм лягала с мъж

седем месеца.

Глад за клюки наоколо, глад

за нещо необичайно!

Целият провинциален град

вечеря с нашите тайни.

Обсъждат, пледират като в съд

между две кюфтета:

наистина ли незаконно спят

Ромео и Жулиета?

От различни или от един и същ

аборти Офелия прави?

(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –

като небесни шамари.)

- Медея, Жана д`Арк, Виржиния Улф...

Властвам на сцената, тревожа!

А в живота най-големият ми триумф

е някой местен велможа.

Проповядват ни безкористност, дълг

тез, през чиито кревати

минава най-краткият път

към столичните театри.

(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –

като в апокалипсис;

- Ти виждал ли си поне веднъж

банкет без актриси?

Откажеш – погребана си навек.

Преспят – изритат те като курва.

Трудно е да бъдеш честен човек.

Честна актриса – абсурдно!

Мечтаех слава, жребий не-обикновен.

Вече не искам. Пия. Не моля.

Умира бавно илюзията в мен

за моята човешка роля.

Ела, никой мой! Като влюбен се дръж

час-два – като на сцената...

(Дъжд плющи по прозореца, дъжд –

аплодисменти!)

(1979)

© Стефан Цанев

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)