Неделя, 21 Октомври 2018
„Далеч остават винените пари, лицата на приятелите, думите…”

„Далеч остават винените пари, лицата на приятелите, думите…”

AFISH.BG ви пожелава „Лека нощ” с едно стихотворение от Богомил Райнов

*

Когато вечер вляза тихо в стаята

и с поглед черен срещне ме прозорецът,

а книгите, по пода натъркаляни,

ме спъват, сякаш че се с мене борят,

безсилно се отпускам на кревата,

очите си под болни клепки скривам,

за да не срещна в мрака самотата,

която се е там зловещо свила.

Навън мъглата – тежка като мъка -

тече; безсилно гаснат жълти лампи

и тегнат ми тъгата и разлъката

с опасно напрежение в сто ампери.

Далеч остават винените пари,

лицата на приятелите, думите;

от тежката действителност попарени,

изглеждат всички мисли неразумни.

Леглото като гроб е неприветно,

прозорецът от мъка зее потен.

Страхувам се и лампата да светна,

за да не видя колко съм самотен.

© Богомил Райнов, „Любовен календар”

AFISH.BG

Свързани статии (по етикет)