Събота, 22 Септември 2018
„Днес погледът твой е печален и тъй непознат, ти с толкова тънки ръце коленете обви…”

„Днес погледът твой е печален и тъй непознат, ти с толкова тънки ръце коленете обви…”

Три стихотворения от Николай Гумильов, един от основателите на поетичното течение акмеизъм, фигура в руската и световна поезия, която се извисява до днес и напред в бъдещето

КРЪСТ

Не идваха карти през цялата вечер

и даже в пиянството аз не успях.

Звездите тревожни бледнееха вече

и мартенски изгрев пълзеше към тях.

Обзет от безумие призрачно, сякаш

насън се изправих с кошмарния вик:

„На всичко! Раздавай! Какво още чакаш!“

Заложих и всичко изгубих след миг.

Излязох навън. Скрежът беше окичил

града с толкоз нежен и приказен прах…

Не помня как там, сред снега коленичих

и кръста си златен до устни допрях:

„О, трябва да стана и чист, и свободен,

и теб, Нищета, да последвам с любов,

смирено за хлебец да моля народа

и с кръста да нося навред благослов!“

Това трая миг. После в кошера шумен

се върнах и всички замръзнаха, щом,

надвесен над масата, блед и безумен,

заложих и златния кръст мълчешком.

Портрет на Н. С. Гумильов, худ. М. В. Фармаковский

НЕ ВИРЕЯТ ЦВЕТЯ У МЕН

Не виреят цветя у мен.

Хубостта им е някак рехава.

Постоят ден-два и вехнат.

Не виреят цветя у мен.

То и птици не кацат тук.

Само над покрива ще преминат,

а след тях — мъничко перушина.

Даже птици не кацат тук.

Само книги си имам аз.

Осем реда дебели книги.

Вековете текат като лиги

от тази осемчелюстна паст.

Купих ги от един стар букинист —

дрипав, грозен, полусакат,

търгуващ край гробището — отзад.

Купих ги от един стар букинист.

Гумильов със съпругата си Анна Ахматова и сина им Лев

ЖИРАФ

Днес погледът твой е печален и тъй непознат,

ти с толкова тънки ръце коленете обви…

Чуй: някъде там, край далечното езеро Чад,

жираф грациозен върви.

Той с нега и стройност изискана е надарен

и има по кожата пъстри, вълшебни петна,

с които единствено може да бъде сравнен

ликът на танцуваща върху вълните луна.

Прилича на шарен, чудат платноход отстрани

и сякаш не тича, а плавно се рее в степта.

Щом привечер в ниша от мрамор пък се подслони,

то като че ли с красота омагьосва света.

Знам весели приказки от екзотични земи,

за вождове, страсти, красавици с черни тела…

Но ти вярваш само в това, че отново ръми,

ти дълго си вдишвала само отровна мъгла.

И как да ти кажа за дивния, гъст аромат

на тропика с палмите, с буйните, странни треви…

Ти плачеш? Чуй: там, край далечното езеро Чад,

жираф грациозен върви.

© Превод от руски: Бойко Ламбовски

AFISH.BG


Видео